— Може да са отдолу. Може би ги е скрила под дъските на пода, ако е имало дъски.
— Или ги е заровила — продължи Сибил.
— Ако са под къщата, всичко отива по дяволите — изтъкна Гейдж. — Щом Брайън ще се разсърди заради няколко извадени камъка от камината, просто ще обезумее, ако решим да повдигнем проклетите дъски и да копаем под тях за някакви дневници.
— Не се отнасяш с подобаващо уважение към дневниците — изтъкна Сибил, — но си прав за първата част.
— Трябва да опитаме отново. Нека се местим от стая в стая — предложи Лейла. — Избата? Има ли изба? Ако ги е заровила, оттам ще получим по-силен сигнал. Защото не вярвам да са недостъпни. Джайлс й е казал какво ще се случи, казал й е за нас… за теб.
— Вероятно ги е скрила, за да не бъдат изгубени или унищожени. — Кал закрачи, докато размишляваше. — Или открити твърде скоро от не когото трябва. Но е искала ние да ги намерим. Дори само от сантименталност.
— Съгласна съм с това. Зная какво почувствах в нея. Обичала е Джайлс. Обичала е синовете си. И с цялото си същество се е надявала онези, които дойдат след тях, да успеят. Ние сме шансът й отново да бъде с Джайлс, да го освободи.
— Да излезем навън. Да, има изба — каза Фокс на Лейла. — Но отвън ще можем да се съсредоточим върху цялата къща. И върху колибата, която най-вероятно е била тук по времето на Ан. Да опитаме с нея.
Както бе очаквал, дъждът продължаваше, слаб и ситен. Затвори кучетата вътре при Лъмп, за да не пречат, и последва другите навън в упорития ръмеж.
— Преди да започнем… сетих се за нещо. Хрумна ми там, вътре. Във връзка със сигнала на Батман.
— С кое? — прекъсна го Куин.
— Система за сигнализация — обясни Фокс. — Ще мога да доловя сигнал сред гъмжилото от мисли навсякъде. Нещо като настройване на радио. Ако насочите мисъл към мен, ще мога да я уловя. Ако аз насоча към някого от вас, вие също. Не е зле да го изпробваме няколко пъти, но ще действа по-бързо от телефонна връзка.
— Телепатична сигнална система. — Сибил намести черната си кръгла шапка. — Неограничен брой минути и по-малък риск от загуба на обхват. Харесва ми.
— А ако ти си в беда?
Под тънкото яке Лейла носеше дреха с качулка в цвят на орхидея. Повдигна качулката над главата си, докато вървяха през двора.
— Тогава ще изпратя сигнал до Кал или Гейдж. Правили сме го и преди през Седемте. Или до теб — добави той, — когато станеш по-уверена в способностите си. Играехме в колибата. Помните ли? — извика Фокс на Кал и Гейдж. — Използвахме я като форт, въпреки че не я наричахме така. Семейство Бари-О’Дел не биха одобрили подобен военен термин. Затова беше сборен пункт на клуба ни.
— Избили сме хиляди оттам. — Гейдж се спря и пъхна ръце в джобовете си. — Умирали сме милиони пъти.
— Там съставихме плана за похода до Свещения камък за рождения си ден. — Кал замълча за миг. — Помните ли? Аз бях забравил. Хрумна ни няколко седмици по-рано.
— Гейдж даде идеята.
— Да, аз съм главният виновник.
— Бяхме… нека помисля… Училището бе свършило току-що. Беше първият ни цял свободен ден и мама ми позволи да остана навън до вечерта.
— Нямахме никакви задължения — продължи Фокс. — Сега си спомням. Бях получил ден почивка от работата във фермата. Първият ден от ваканцията. Играехме в колибата.
— На полицаи от отдела за борба с порока срещу наркобарони — добави Гейдж.
— Малко разнообразие от каубоите и индианците — отбеляза Сибил.
— Дете на хипита не би играло на алчни нашественици срещу невинни мирни хора. Ако беше чула лекция на Джоан Бари по тази тема, и ти нямаше да играеш. — При този спомен върху устните на Гейдж заигра лека усмивка. — Чувствахме се толкова въодушевени. До септември имаше цяла вечност. Всичко беше горещо и слънчево, зелено и синьо. Не исках да свършва, помня това. Да, аз дадох идеята. Голямо приключение, пълна свобода.
— И всички я прегърнахме — напомни му Кал. — Уговорихме се за всичко точно там. — Посочи към обраслите с влачещи растения каменни стени. — Проклет да бъда, ако е съвпадение.
За миг останаха неподвижни един до друг. Потънали в спомени, предположи Лейла. Трима мъже на еднаква възраст, родени на едно и също място. Гейдж — с черното си кожено яке, Кал — с анорак и бейзболна шапка, Фокс — с памучния си пуловер с качулка. Странно, помисли си тя, как нещо толкова обикновено, като избора на облекло, разкриваше индивидуалността на всеки от тях, докато държанието им говореше за пълно единение.