Когато Гейдж го сграбчи, Фокс рязко се обърна и замахна, заслепен от ярост.
— Кучетата са вътре. По дяволите! Опомни се. — Гейдж надвика бумтенето на пламъците. — Истина ли е? Ела на себе си, Фокс. Истина ли е?
Фокс усещаше топлината. Би се заклел, че я усеща, и очите му пареха от дима, който нахлу в гърлото му, когато опита да си поеме дъх. Трябваше да се пребори с видението на дома си, обхванат от пожар, и мисълта, че трите безпомощни кучета са затворени вътре.
Вкопчи се в рамото на Гейдж за опора, а после и в ръката на Кал, и с помощта на приятелите си се изправи. Останаха свързани за миг и този миг бе достатъчен.
— Измама е. Мамка му! Поредната измама. — Чу накъсаната въздишка на Кал. — Лъмп е добре. Кучетата са в безопасност. Просто нов опит за сплашване.
Огънят затрепери и утихна и старата къща отново стоеше непокътната под несекващия ситен дъжд.
Фокс въздъхна на свой ред.
— Извинявай за юмрука в лицето — каза той на Гейдж.
— Удряш като момиче.
— Устната ти кърви.
Гейдж изтри кръвта и се усмихна.
— Не за дълго.
Кал тръгна към къщата, отвори вратата и пусна кучетата навън. После просто седна на задната тераса, прегърнал Лъмп.
— Не очаквах да дойде у дома. — Фокс го настигна и сложи ръка на парапета, при чието поставяне бе помагал. — Никога не е прониквало тук или у Кал. При семействата ни.
— Сега нещата са различни. — Сибил приклекна и потърка козината на другите две кучета, които въртяха опашки. — Тези създания не са изплашени. За тях нищо не се е случило. Само за нас.
— А ако родителите ми бяха тук?
— И те нямаше да усетят. — Куин седна до Кал. — Колко пъти вие тримата сте виждали неща, невидими за другите?
— Понякога са истински — изтъкна Фокс.
— Това не беше. Просто иска да ни разтърси и сплаши. Да… Господи, дневниците!
— У мен са. — Фокс се обърна и видя Лейла да стои в дъжда, притиснала вързопа с дневниците към гърдите си. — То искаше да те нарани. Не усети ли? Защото ти ги намери. Не почувства ли омразата?
Обзет от паника, Фокс не бе почувствал нищо… сега осъзна грешката си.
— Е, точка и за него. — Приближи се към Лейла и повдигна падналата й качулка. — Но все още водим по точки.
Девета глава
В хола на Кал имаше кафе за желаещите и силен огън в камината да стопли премръзналите. Намериха се достатъчно сухи дрехи, въпреки че Лейла предполагаше колко стилно изглежда с мъжки бермуди, чието дъно виси до коленете й, и риза с няколко размера по-голяма от нейния. Но Сибил първа бе грабнала резервните дънки на Куин, оставени у Кал за всеки случай, и Лейла нямаше откъде да изпроси нещо по-добро.
Докато центрофугата въртеше, тя доля кафето си и затътри крака от кухнята с огромни вълнени чорапи.
— Хубав тоалет — отбеляза Фокс от прага.
— Нова модна тенденция. — Лейла се обърна с лице към него. Дрехите на Кал му стояха далеч по-добре, отколкото на нея. — Добре ли си вече?
— Да. — Той си взе кока-кола от хладилника. — Ще те помоля за малко да забравиш, че си ми сърдита. После ще поговорим, ако е нужно.
— Това е проблемът, нали? Човешките чувства, реакции, взаимоотношения. Те пречат и усложняват нещата.
— Навярно. Не можем да сторим много по този въпрос. Ако престанем да бъдем хора, то ще победи.
— Какво ли щеше да стане, ако Гейдж не те бе спрял, ако беше влязъл в къщата?
— Не зная.
— Знаеш, можеш да предположиш. Ето какво предпочитам аз. В онзи момент огънят беше реалност за теб, ти вярваше, че е истински. Усещаше топлината, дима… И ако се бе хвърлил в него, колкото и бързо да заздравяват раните ти, можеше да умреш, защото вярваше.
— Допуснах онова копеле да ме подмами. Моя грешка.
— Не в това е въпросът. Можеше да те убие. Никога преди не ми е хрумвало. Можеше да използва съзнанието ти, за да отнеме живота ти.
— Значи трябва да бъдем по-умни. — Фокс сви рамене, но това бе реакция на раздразнение, която й разкри, че той все още таи в себе си гняв. — Днес се подведох, защото никога по-рано не се бе случвало нищо във фермата или у родителите на Кал. Бяха защитени зони. Безопасни. Затова просто не се замислих, реагирах импулсивно, което никога не е разумно.