— Ако беше истински, щеше да влезеш. Да рискуваш живота си заради три кучета. Не зная какво да мисля за теб — каза тя след миг. — Не зная какво да чувствам. Сега ще забравя за това, както и че съм ти сърдита, и ще поумувам по-късно.
— Извинявайте. — Куин стоеше на прага на трапезарията. — Готови сме там, вътре.
— Идваме.
Лейла излезе. Фокс я последва след няколко секунди.
— Да се залавяме за работа. — Куин се настани до Кал на масата. Погледна към Сибил, която бе взела бележника си, готова да записва мисли и впечатления. — Е, на кого се пада честта?
Останалите мълчаливо стояха с погледи, приковани в пакета на масата.
— О, за бога, това е глупаво. — Куин взе тетрадките, внимателно отстранявайки плата. — Дори ако имаме предвид, че са били защитени, изглеждат дяволски добре запазени.
— При тези обстоятелства можем да предположим, че е притежавала известна магическа сила и познание — изтъкна Сибил. — Вземи един и прочети някоя от бележките на глас.
— Добре, ето.
Тетрадките бяха три, Куин взе най-горната и отвори на първата бележка. Мастилото бе избледняло, но се четеше, вече познатият почерк бе старателен и ясен.
„Чувствам се длъжна да оставя сведение за онова, което се е случило, случва се и ще се случи. Аз съм Ан. Баща ми Джонатан Хокинс доведе майка ми, сестра ми, брат ми и мен на това място, което наричаме Холоу. За него то е нов свят, където според него ще бъдем щастливи. И има право. Местността е зелена, дива и спокойна. Двамата с чичо ми разчистиха земя за къщи и ниви. През пролетта водата е студена и бистра. Дойдоха и други, тогава Холоу стана Хокинс Холоу. Баща ми построи малка, хубава каменна къща, в която живеем спокойно.
Има работа, както би трябвало да бъде, за прехрана и изграждане, с усилията на ума и ръцете. Заселниците построиха параклис за богослужения. Присъствам на службите, както подобава. Но не намирам Бога там. Намерих го в гората. Там се чувствам спокойна. Там срещнах Джайлс за първи път.
Може би любовта не идва изведнъж, а живот след живот. Затова ли мигновено я познах? Затова ли бях толкова сигурна в чувствата си, и в съзнанието си се виждах живот след живот с онзи мъж, който живееше сам в каменна къщурка сред зелената сенчеста гора, до каменния олтар?
Той ме чакаше. Знаех и това. Чакаше да дойда при него, да го видя, да го позная. Когато се срещнахме, разговаряхме за прости, обикновени неща. За слънцето и дивите плодове, които берях, за баща ми, за кожите, които Джайлс обработваше.
Не разговаряхме за богове и демони, за магии и съдба, не и тогава. Това щеше да дойде по-късно.
Бродех из гората и отивах до каменната къщурка и олтара при всяка възможност. Той винаги ме чакаше. И така любовта, оцеляла живот след живот, разцъфтя отново, в зелената гора, тайно. Отново му принадлежах, както е било винаги и както винаги ще бъде.“
Куин замълча и въздъхна.
— Това е първата бележка. Прекрасна е.
— Красивите думи не са оръжие — отбеляза Гейдж. — Не дават отговори.
— Не съм съгласна — възрази Сибил. — Мисля, че Ан заслужава да прочетем думите й така, както ги е написала. Живот след живот — продължи тя, потупвайки по бележника си. — Очевидно тя е разбирала, че двамата с Дент са преродилият се магьосник и неговата спътница. За пореден път. Той търпеливо е изчакал тя да го приеме. Не е започнал прибързано: „Хей, знаеш ли какво, писано е ние с теб да си легнем заедно. Ще надуеш корема с тризнаци, ще се сблъскаме с голямо зло, а след няколкостотин години нашите потомци ще водят съдбовна битка“.
— Господи, ако някой мъж ми излезе с подобен номер, след миг ще ме види гола. — Куин плъзна пръст по страницата. — Присъединявам се към Сиб. Всяка дума е ценна, защото е написана от нея. Трудно е да проявим търпение, но няма смисъл да бързаме, за да стигнем час по-скоро до някаква формула за унищожаване на демона.
Лейла поклати глава в знак на съгласие.
— Да продължа ли по-нататък?
— Мисля, че трябва да проследим развоя на събитията от нейната гледна точка. — Фокс погледна Гейдж и Кал. — Продължавай, Куин.
Куин зачете за любов, смяна на сезоните, всекидневни грижи и мигове на спокойствие. Ан пишеше за смърт, за живот, за нови лица. Пишеше за хората, дошли в каменната къща да потърсят лек. Пишеше за първата целувка край потока, в който водата проблясвала на слънцето. Пишеше как седяла с Джайлс в каменната къща, пред изпълнено с червеникавозлатисти пламъци огнище, и слушала разказите му за онова, което е било преди.