„Казваше ми, че светът е стар, по-стар, отколкото мислят хората. Не е както са ни учили, не е както проповядва религията на баща ми и майка ми. Или поне това не е цялата истина. Защото, казваше той, в стари, стари времена, преди човешкия свят, имало други. Светове на други същества, тъмни и светли. Те сами направили избора да бъдат такива, защото всички имат свободата да избират. Онези, които избрали светлината, били наречени богове, а тъмните — демони.
Имало смърт и кръв, битки и войни. Мнозина и от двете страни загинали, когато се появил човекът. Човешкият род щял да се разпространи по света, да властва над него и да се подчинява на неговите закони. Наближавало време, казваше той, когато щяло да е времето на човека. Демоните мразели хората повече, отколкото мразели боговете. Презирали ги и им завиждали за сърцата и умовете им, за уязвимите тела, копнежите и слабостите им. Човекът се превърнал в плячка за демоните, които оцелели. А оцелелите богове станали негови закрилници. Разиграли се безброй битки, докато останали само двама — едно светло и едно тъмно създание. Един демон и един закрилник. Светлият преследвал тъмния по света, но демонът бил хитър и лукав. В последната битка закрилникът бил смъртоносно ранен и обречен. Тогава до умиращия бог дошло малко момче, с невинно и чисто сърце. Преди да умре, той му предал своята сила и бреме. И така, един смъртен, дарен със силата на боговете, станал неин пазител. Момчето се превърнало в мъж, който обикнал жена с магически способности, и създали син. При смъртта си пазителят предал силата и бремето на сина си и това се повторило безброй пъти през годините. Живот след живот, до този ден, до това място. Сега е нашият ред, казваше той.
Знаех, че говори истината, защото я виждах в огъня, докато я изричаше. Тогава разбрах сънищата, които ме спохождаха, откакто се помня, а не дръзвах да споделя с никого. Там, на светлината на огъня, аз му се врекох във вярност. Там, на светлината на огъня, му се отдадох. Нямаше да се върна в бащиния си дом, щях да остана да живея с любимия си в гората, в каменната къщичка до олтара, който Джайлс наричаше Свещения камък.“
Куин се облегна назад.
— Съжалявам, очите ми се замъгляват.
— Достатъчно засега. — Кал й подаде чашата вода, която бе налял. — Твърде много е.
— Връзва се с някои версии на легендата, на които попаднахме. — Сибил се раздвижи, преглеждайки записките си. — Битките, предаването на силата… Моето тълкувание е, че има само един жив демон. Не съм сигурна дали напълно да приема това, малко съм суеверна. Но може да се каже, че е единственият, за когото се знае, че броди по земята на свобода, поне на всеки седем години. Защо не е обладал друга смъртна преди Хестър Дийл? Любопитно, нали?
— Може би не е успявал да го вдигне — отвърна Гейдж и леко се усмихна.
— Не мисля, че си твърде далеч от истината. Колкото и цинично да звучи, теорията ти е правдоподобна. — Сибил повдигна пръст. — Може би демоните не са били способни на съвкупление със смъртни жени, включително и той. Но както Джайлс очевидно е открил начин да го държи в плен, поне за известно време, навярно и демона е намерил начин да създава поколение. Всяка от страните еволюира, така да се каже. Както живите същества.
— Добра теория — съгласи се Фокс. — Може би преди Хестър той е бил стерилен. Или жените, които е обладавал, не са износвали плода до термин, поради една или друга причина. Трябва да си починем. Куин чете от два часа и не зная за вас, но аз имам нужда от малко гориво.
— Не гледай мен — решително каза Сибил. — Аз готвих миналия път.
— Аз ще сготвя. — Лейла се изправи. — Мога ли да претършувам кухнята, Кал, докато измисля нещо?
— Действай.
Тя стоеше приведена, с глава в хладилника, когато Фокс влезе след нея. Щом на един мъж можеше да му хрумне, че задникът на една жена изглежда секси с широки, провиснали бермуди, това несъмнено означаваше, че е загазил, реши той.
— Помислих си, че мога да ти помогна.
Тя се обърна към него с пакет нарязано американско сирене, голямо парче бекон и два домата в ръце.
— Сетих се за тостери със сирене, бекон и домат. Може би и бърза салата със спагети, ако се намират продукти, с които да я забъркам. Ще се справя сама.
— Значи искаш да се разкарам.
— Не. — Лейла стовари продуктите върху плота. — Не съм сърдита. Имам твърде много грижи, за да мисля за това. Можеш да провериш дали дрехите са изсъхнали, и да се измъкна от тези панталони и да заприличам на себе си.