— Разбира се. Но и така изглеждаш добре.
— Не.
— Защото не се виждаш отстрани. — Преценявайки настроението й, той направи крачка напред. — Мога да режа домати на тънки резени. Всъщност това е едно от най-забележителните ми умения. И още нещо. — Продължи бавно да пристъпва срещу нея, докато гърбът й докосна плота и тя се подпря с две ръце на него. — Зная къде Кал държи спагетите.
— Което те прави незаменим в кухнята.
— Не, надявам се. Лейла… — Фокс не сваляше очи от лицето й. — Няма да ти казвам какво да мислиш или чувстваш или кога да извадиш тези мисли и чувства от сандъка, в който ги държиш заключени. Но мисля за теб. Имам чувства към теб. За разлика от рязането на домати прикриването на мисли и чувства не е сред забележителните ми умения.
— Страхувам се от теб.
Лицето му застина от внезапен и разтърсващ шок.
— Какво? От мен? Никой не се страхува от мен.
— Определено не е вярно. Заместник-шерифът Напър се бои от теб. Това е една от причините да те тормози. Но говоря за нещо различно. Аз се страхувам, защото ме караш да изпитвам чувства и да искам неща, за които не зная дали съм готова. Може би щеше да е по-лесно, ако ме притискаше, ако бързаше да ме грабнеш и отнесеш, защото тогава нямаше да нося отговорност за избора си.
— Бих могъл да опитам.
— Няма да го направиш. Не си устроен така. Любовните връзки са партньорства, сексът е акт на взаимно съгласие. Така си възпитаван, откакто се помниш, такъв си. И това е едно от нещата, които ме привличат и същевременно правят положението по-трудно.
Сложи ръка на гърдите му и леко го побутна. Когато Фокс се отдръпна назад, тя се усмихна на инстинктивната му реакция, която потвърди думите й.
— Страхувам се от теб — продължи Лейла, — защото си готов да се втурнеш в горяща сграда, за да спасиш куче. Защото пожела да поемеш моя дял от болката и травмата. Беше прав. Такава е природата ти. Не постъпи така само заради мен. Би сторил същото и за Кал или Гейдж, Куин или Сибил. Ти си пълна загадка. Страхувам се от това, което си, защото никога не съм познавала човек като теб. И се страхувам, че ще се предам на изкушението, а после ще те загубя, именно защото си такъв, какъвто си.
— Не предполагах, че съм толкова страшен.
Тя се обърна, взе един нож и го сложи върху дъската за рязане.
— Нарежи доматите.
После отвори шкафа и сама намери спагетите. Докато тършуваше за тиган, телефонът на Фокс звънна. Той се взря в дисплея.
— Здравей, мамо. Да. Така ли? — Фокс остави ножа и се облегна на плота. — Кога? Сериозно? Разбира се, разбира се. — Отмести телефона и прошепна на Лейла: — Сестра ми и партньорката й ще дойдат тези дни. Какво? — продължи Фокс телефонния разговор. — Не, няма проблем. А, слушай, докато си на линия… Днес бяхме във фермата, аз и останалите. Рано сутринта. Стана нещо…
Замълча и се оттегли в съседната стая.
Лейла се усмихна, докато слушаше приглушения му глас. „Да, такъв е по природа“, помисли си тя, наливайки вода за спагетите. Можеше да хукне да спасява кучета. И да обяснява на мама или татко защо е изкъртил камък от старата постройка в двора им.
Нищо чудно, че почти бе влюбена в него.
Дъждът продължи и през влажния навъсен следобед. Нахраниха се, преди по общо съгласие да се прехвърлят в хола, където Куин продължи да чете до камината.
Лейла почти се унесе, заслушана в ромона на дъжда, пращенето на цепениците в огъня, гласа на Куин, която изричаше думите на Ан. Седеше сгушена в креслото си, вече облечена със своите затоплени дрехи, и отпиваше чай, а Фокс и Лъмп лежаха изтегнати на пода до нея.
Ако можеше да направи снимка, щяха да изглеждат просто като приятелска компания на топло в дъждовен ден, в хладния прозорец между зимата и пролетта. Куин — с книгата в ръце, Кал — до нея на дивана. Сибил се бе свила на кълбо като мързелива котка в другия край, а Гейдж се протягаше на стола си и пиеше поредната чаша кафе.
Но когато Лейла се вслуша в думите, картината пред очите й се промени. Видя друга млада жена да стъкмя огън в огнище, с разпилени по гърба златисти коси. Почувства болката в сърце, престанало да бие преди векове.
Очаквам дете. Това ме изпълва с толкова радост и толкова мъка.
„Радост заради новия живот, който е носела в себе си, помисли си Лейла. Мъка, защото зачеването на този живот е било знак за наближаващия край на времето й с Джайлс.“ Представи си как Ан приготвя вечеря, носи вода от потока, пише първия дневник с подвързия, която Джайлс е ушил от кожа, обработена от самия него. Пишеше за обикновени неща, за обикновени дни. Страница след страница — прости човешки преживявания.