— Дотук съм — провлачено каза Куин. — Някой друг може да продължи, но истината е, че умът ми отчаяно се нуждае от почивка. Не бих издържала дори да слушам как някой чете.
Кал разтри раменете й и тя се протегна с очевидно облекчение.
— Ако се опитваме да поемем твърде много наведнъж, може би нещо ще ни убегне.
— Тази част е пълна с всекидневни подробности. — Сибил раздвижи ръката, с която пишеше. — Той я обучава, показва й прости магии. Билки, свещи, използване на собствената й сила. Жадно е поглъщала всичко. Изглежда очевидно, че не е искал да я остави без оръжия, без защита.
— Животът на първите заселници е бил тежък — отбеляза Фокс.
— Мисля, че животът е бил най-важното — добави Лейла. — Обикновеният живот. Всички чувстваме това, както неведнъж сме споменавали. Обикновените неща, заради тях водим тази битка. Мисля, че е пишела за тях толкова често, защото го е осъзнавала. Или е чувствала нужда да си го напомня, за да може да се изправи срещу онова, което я очаква.
— Прочетохме почти половината от първия дневник. — Куин отбеляза страницата, преди да го затвори. — До тук не е споменала какво точно я очаква. Или все още не й е разкрил, или не е искала да пише. — Куин широко се прозина. — Гласувам да се приберем по домовете си и да подремнем.
— Те могат да си тръгнат. — Кал се наведе и потърка нос в шията й. — Ние ще подремнем тук.
— Глупав евфемизъм за секс в дъждовен ден, а и вие правите предостатъчно секс. — Сибил измъкна крака си и леко срита Кал. — Другата възможност е някаква форма на забавление. Без покер — каза тя, преди Гейдж да проговори.
— Сексът и покерът са двете най-висши форми на забавление — отбеляза той.
— Аз нямам нищо против която и да е от тях, но трябва да има нещо, което група млади, привлекателни хора да могат да правят тук. Не искам да обидя „Боул-а-Рама“, Кал, но сигурно има друго място, където може да се намери алкохол и може би музика и вредна храна.
— Всъщност… О! — Лейла се озъби срещу Фокс, когато той я щипна по крака. — Всъщност — започна тя отново — Фокс спомена за заведение, което ми се струва подходящо. Бар отвъд реката с жива музика в събота вечер.
— Значи отиваме там. — Сибил скочи на крака. — Кой ще се жертва да шофира? Номинирам Куин от наша страна.
— Втори глас за нея — обади се Лейла.
— Ооо!
— Ти получаваш секс — напомни й Сибил. — Възражения не се приемат.
— Гейдж.
Фокс имитира пистолет с палеца и показалеца си.
— Както винаги — каза Гейдж.
Въпреки бързо постигнатото съгласие бяха нужни тридесет минути за жизненоважни неща като грим и прически. После възникна спор кой при кого да се вози, усложнен от факта, че Кал упорито отказа да остави Лъмп без надзор.
— Онова същество нападна кучето ми веднъж, може да го нападне отново. Където и да отида, Лъмп идва с мен. Освен това ще пътувам с половинката си.
Наложи се Фокс да се натъпче в пикапа на Кал с Гейдж зад волана и Лъмп отзад.
— Защо не може да се вози по средата? — попита Фокс.
— Защото ще ме олигави, ще се разхвърчат косми и ще мириша на куче.
— Аз нямам нищо против.
— Твой проблем, синко. — Гейдж хвърли поглед към него. — Има за какво да се тревожиш, защото на хубавата брюнетка едва ли ще й бъде приятно да я прегръщаш, целият в кучешки лиги и ухаещ на одеколон „Лъмп“.
— Досега не се е оплакала.
Фокс протегна ръка да спусне стъклото и Лъмп провря нос навън, душейки.
— Не бих те упрекнал, че си падаш по нея. Има стил, ум и скрита смелост, които несъмнено те привличат.
— По това ли си падам?
Развеселен, Фокс се облегна на Лъмп и се вгледа в профила на Гейдж.
— Точно твой тип е, с неочакваната добавка на градска изтънченост. Само дано не си изпатиш.
— Защо мислиш, че ще си изпатя? — Когато Гейдж не отговори, Фокс нервно се раздвижи. — Онова стана преди седем години, а и Карли нямаше вина за случилото се. Лейла е част от тази история, Карли не беше. Или поне не трябваше да бъде.