— Нима фактът, че тя е замесена, те безпокои? — попита Гейдж. — Вие двамата сте свързани, както Кал и Куин. Кал вече избира порцеланови съдове за бъдещия им дом.
— Така ли?
— Образно казано. Сега ти се увърташ около Лейла и очите ти стават като на кокер шпаньол винаги когато е достатъчно близо, за да я подушиш.
— Ако ще бъда куче, предпочитам порода грейт дейн. Те имат достойнство. Но не, не ме безпокои. Чувствам каквото чувствам. — Долови лека усмивка. Не можеше да не я забележи. И това го накара също да се усмихне, като брат на брат. — Но теб те безпокои. Кал и Куин, аз и Лейла. Оставате ти и Сибил. Боиш се, че съдбата ще се намеси? Че ще получиш ритник в задника? Да поръчам ли кърпички с монограм?
— Не съм обезпокоен. Преценявам шансовете си във всяка игра… и участниците.
— Третата участничка в тази е горещо парче.
— Срещал съм и по-горещи.
Фокс изсумтя, обръщайки се към Лъмп.
— Бил срещал и по-горещи.
— Освен това не е мой тип.
— Не знаех, че има жена, която да не е твой тип.
— Сложните не са мой тип. Ако се овъргаляш в чаршафите с жена със сложен характер, лошо ти се пише на сутринта. Предпочитам нещо по-просто. — Гейдж се усмихна на Фокс. — При това в изобилие.
— Със сложна жена има повече тръпка. Ти обичаш тръпката.
— Не от този род. Простите неща крепят човека. А когато ги има в изобилие, би преживял всичко. Залагам на количеството, като се има предвид, че може да не доживеем до следващия си рожден ден.
Фокс протегна ръка и приятелски перна Гейдж с юмрук по рамото.
— Винаги успяваш да повдигнеш настроението ми с тази своя светла, оптимистична нагласа.
— От какво се оплакваш? Ще хапнеш, ще пийнеш и може би ще ти излезе късметът с Лейла, а аз ще трябва да се задоволя с нещо газирано и пошла музика в претъпкан бар в Уест Вирджиния.
— Може да ти провърви. Сигурно ще има поне една простовата жена в бара.
Гейдж се замисли, докато спираше до бордюра пред бара.
— Ето това е.
Плановете ми не бяха точно такива, помисли си Фокс. Беше се надявал да поседне с Лейла в някой отдалечен ъгъл, където музиката не звучи толкова силно, че да се налага да я надвикват. Кратко опознаване и сближаване, може би страстен танц, и ако всичко върви по вода, размяна на закачки в пикапа, докато накрая тя се озове в леглото му.
Струваше му се адски добър план, позволяващ достатъчно гъвкавост.
Вместо това седеше притиснат между още петима души на маса за четирима, пиеше бира и хапваше начос, докато от джубокса гърмеше посредствено кънтри.
И от всички страни отекваше гръмогласен смях.
Засвири жива музика и не бе никак лоша. Петте момчета, които едва се побираха на подиума, се справяха доста добре. Той ги познаваше и в прилив на щедрост ги почерпи по едно питие в почивката.
— Чия беше идеята да дойдем тук? — попита Куин. — Страхотна идея. А аз дори не пия.
— Моя, в интерес на истината. — Фокс чукна чашата й с безалкохолно с бирата си. — Често ми хрумват гениални идеи.
— Концепцията беше твоя — поправи го Лейла, — а предложението дойде от мен. Но си прав. Барът е страхотен.
— Особено ми харесва онзи часовник с Бети Пейдж3. — Сибил посочи към него.
— Познаваш Бети Пейдж? — учудено попита Гейдж.
— Зная доста за нея. Сензация от петдесетте, превърнала се в култова икона, донякъде, защото била замесена в щатско разследване… за порнография… според мен, чист лов на вещици.
— Сибил е имала лична среща с нея.
Куин отпи от газираната си напитка.
Гейдж надникна над чашата си.
— Не ме занасяй.
— Помогнах с проучвания при написването на сценарии за биографичния филм, който излезе преди няколко години. Била е забележителна отвсякъде. Почитател ли сте, господин Търнър?
— Всъщност, да. — Той отпи глътка безалкохолно, вперил изпитателен поглед в Сибил. — Имаш разностранни интереси.
Появи се характерната й бавна котешка усмивка.
— Обичам разнообразието.
Когато музикантите отново тръгнаха към подиума, двама от тях се спряха до масата им.
— Искаш ли да забиеш едно парче с нас, О’Дел?
— Справяте се добре и без мен, приятели.
— Ти свириш? — Сибил го смушка в рамото.
— Задължително условие в семейството.