— Тогава върви да посвириш, О’Дел — побутна го тя. — Настояваме.
— Няма да зарежа питието си тук.
— Не ни принуждавай да предизвикаме скандал. Способни сме. Кю?
— О, да. Фокс! — извика тя. — Фокс, Фокс, Фокс…
Всеки път изричаше името му по-силно.
— Добре, добре.
Когато той стана, Куин пъхна два пръста между устните си и подсвирна.
— Укроти момичето си.
— Не мога. — Кал само се усмихна. — Харесвам ги диви.
Фокс поклати глава, повдигна една китара от поставката и размени няколко думи с музикантите, докато окачаше ремъка на рамото си.
Сибил се наведе към Лейла.
— Защо китаристите са толкова секси?
— Мисля, че е заради ръцете.
Неговите определено знаеха какво правят, когато се обърна, затактува с крак и започна със сложен риф.
— Тежкар — промърмори Гейдж и накара Сибил да се засмее.
Зазвуча „Лей Даун Сали“, очевидно любим хит на клиентелата. Лейла не можеше да отрече, че през нея пробягна тръпка, когато той се наведе към микрофона и добави вокал.
Изглежда подобаващо, помисли си тя. Изтъркани дънки на стегнат задник, леко разтворени крака в поизносени ботуши, разрошени коси около чаровно лице. И тези тигрови очи, които срещнаха погледа й и я накараха да настръхне от главата до петите.
Сибил се приближи, докато устните й се озоваха на сантиметър от ухото на Лейла.
— Много е добър.
— Да, дяволски. Мисля, че съм загазила.
— Точно в този миг ми се иска да бях на твое място.
Тя отново се засмя и се облегна назад на стола си, когато песента свърши и в бара гръмнаха аплодисменти.
Фокс поклати глава и остави китарата.
— Още! — извика Сибил. — Бис!
Фокс продължи да поклаща глава, докато сядаше на масата.
— Ако забия още едно, трудно ще изтръгнат китарата от ненаситните ми ръце.
— Защо не си станал рок звезда вместо адвокат? — попита Лейла.
— Рок звездите работят твърде много. — Музиката отново зазвуча, а той се наведе към Лейла. — Устоях на изкушението да изсвиря парчето на Клептън. Реших, че е твърде предсказуемо. Колко момчета са те сваляли с „Лейла“ през годините?
— Доста.
— Така и предположих. Индивидуалист съм. Никога не залагам на предсказуемото.
„О, да, помисли си тя, когато й се усмихна. Здравата съм загазила.“
Десета глава
Дъждът се задържа изнервящо дълго, до мрачното ветровито утро, в което на човек му се искаше само да спи на топло. И Фокс не би станал от леглото, ако не бе записал издирване на демони в графика си за неделната сутрин, помисли си той, докато затваряше вратата на апартамента след себе си.
Въпреки влажния въздух предпочете да измине няколкото преки до квартирата на Лейла пеша. Както жонглирането, разходките му даваха време за размисъл. Очевидно другите жители на Холоу не споделяха възгледа му или нямаха за какво да размишляват. Колите пред „При мамчето“ и „Кофи Толк“ бяха паркирани броня до броня, с мокри стъкла и стичаща се от калниците вода. Навярно вътре в заведенията хората хапваха от специалитета за закуска, доливаха чашите си с кафе и мърмореха за неспиращия дъжд и вятър.
Фокс огледа новата врата на книжарницата отсреща и си каза: „Добра работа, тате“. Също както Лейла, спря погледа си върху табелата „Ликвидация“ на магазинчето за сувенири. Нищо не можеше да се направи по въпроса. Друга фирма щеше да се нанесе там. Джим Хокинс щеше да намери други наематели, които да пребоядисат стените и да напълнят помещението със стока. Щеше да се появи табела „Голямо откриване“ и да заприиждат клиенти, за да разглеждат. Въпреки промяната хората щяха да продължат да закусват в гостилницата, да спят у дома в дъждовно неделно утро или да подканват децата си да се облекат за църква.
Но нещата щяха да се променят. Този път, когато дойдеха Седемте, тримата щяха да бъдат по-подготвени за сблъсъка с Голямото зло. Нямаше само да попиват кръвта, да потушават пожарите и да заключват беснеещите, докато лудостта отмине.
Трябваше да направят нещо повече.
Междувременно щяха да търсят отговори. Бяха се позабавлявали предишната вечер, замисли се той. Няколко приятни часа в слушане на музика и разговори, за разтоварване след дългия, изпълнен с преживявания ден.
Бяха постигнали напредък в този ден. Чувстваше, че всички са направили голяма крачка към нещо.