— Китката ти е счупена.
— Не за дълго.
Фокс отпиваше първата отчаяна глътка, когато Кал дотича и изруга.
— Лейла, донеси вода и няколко кърпи да го измием. — Приклекна, слагайки ръка върху бедрото на Фокс. — Много ли е зле?
— Отдавна не ме бяха подреждали така.
— Напър?
— Косвено.
— Куин — заговори Кал, не откъсвайки поглед от нея, — обади се на Гейдж. Ако не е тръгнал, кажи му да побърза.
— Ще донеса лед. — Тя извади формичката от камерата. — Сибил…
— Аз ще се обадя. — Но Сибил първо се наведе и леко докосна окървавената буза на Фокс с устни. — Ще се погрижим за теб, сладур.
Лейла донесе леген и кърпа.
— Боли го. Можем ли да му дадем нещо обезболяващо?
— Човек трябва да го преживее, дори да извлече полза. Добре е тримата да сме заедно. — Очите на Кал не преставаха да се взират във Фокс. — Кажи ми какво знаеш.
— Три счупени ребра от лявата страна… едното вече е право, второто зараства…
— Добре.
— Жените трябва да излязат. — Фокс стисна зъби при нов пристъп на болка. — Кажи им да излязат.
— Никъде няма да ходим.
Внимателно и ефективно, Лейла започна да почиства лицето му със студената влажна кърпа.
— Ето, скъпи.
Куин задържа торбичка с лед върху подутия му клепач.
— Открих Гейдж на мобилния. — Сибил забързано се върна. — Вече е в града. Ще пристигне всеки момент.
Тя се спря и въпреки ужаса си от състоянието на Фокс с удивление забеляза как синините на врата му постепенно избледняват.
— Здравата ме халоса — промълви Фокс. — Не мога да се съсредоточа, не мога да открия къде, но някъде имам кръвоизлив. Вероятно и мозъчно сътресение. Не мога да разсъждавам ясно.
Кал продължаваше да го гледа втренчено.
— Първо се съсредоточи върху сътресението. После ще възстановиш всичко останало.
— Опитвам се.
— Оставете на мен. — Лейла пъхна окървавените дрехи в ръцете на Сибил, преди да коленичи до краката на Фокс. — Ще видя какво става, ако ме допуснеш. Но трябва да ми позволиш да видя болката, за да мога да ти помогна да я откриеш, да я победиш. Свързани сме. Мога да помогна.
— Не и ако откачиш. Не забравяй. — Той затвори очи и отвори съзнанието си за нея. — Само главата. Сам ще се справя с останалото, когато проясня ума си.
Фокс почувства шока, ужаса, а после и състраданието й. Бе като топла, нежна ласка. Лейла го поведе натам, където трябваше да стигне, също както го бе довлякла до стола.
Там болката бе неистова и обсебваща, като чудовище с остри зъби и тънки нокти. Те хапеха и се врязваха дълбоко. Разкъсваха. За миг стана плах, понечи да се отдръпне, но тя го побутна напред.
Нечия ръка обхвана изпотения му юмрук и той знаеше, че е Гейдж.
Отворен за себе си и за останалите, Фокс яхна болката като вълна и се понесе по горещия й разтърсващ гребен — знаеше, че така трябва. Когато тя отслабна достатъчно, за да може отново да проговори, бе плувнал в пот.
— Стой настрана сега — каза той на Лейла. — Отдалечи се. Твърде много е, твърде бързо.
После продължи да се бори с болката. Кости, мускули, органи. И без срам се вкопчи в ръцете на Гейдж и Кал. Когато най-мъчителната част отмина и най-сетне спокойно си пое дъх, спря да напряга волята си. Собственият му организъм щеше да свърши останалото.
— Няма страшно. Добре съм.
— Не изглеждаш добре.
Той погледна Сибил и видя следи от сълзи по бузите й.
— Другите рани са повърхностни. Сами ще зараснат.
Когато тя кимна и извърна глава, Фокс погледна Лейла. Очите й бяха влажни, но за негово облекчение, от тях не се стичаха сълзи.
— Благодаря.
— Кой ти го причини?
— Това е въпросът — отбеляза Гейдж с дрезгав глас, изправи се и тръгна към печката за кафе. — А вторият е кога ще му го върнем тъпкано.
— Бих искала и аз да участвам.
Сибил извади чаша за Гейдж, сложи ръка върху неговата и я притисна.
— Беше Блок — каза им Фокс, когато Куин донесе още вода, за да почистят заздравяващите рани и драскотини по лицето му.
— Блок Кьолер? — Гейдж откъсна поглед от ръката си, все още затоплена от дланта на Сибил, която сега стоеше на две крачки от него. — Защо, по дяволите?
— Напър му втълпил, че чукам жена му.
Кал поклати глава.
— Щом Блок е толкова глупав, че може да вярва на онова нищожество, значи е кръгъл идиот. Ако наистина е повярвал, бих си го представил да налита на бой и дори да ти нанесе някой и друг удар. Но, братко, той едва не те е убил. Това не е просто…