Фокс бавно отпи глътка кока-кола, разбирайки, че не може да заблуди Кал.
— То беше там. Малкото копеле. На отсрещната страна на улицата. Цялото ми внимание беше насочено към Блок, защото усещах, че иска да ме направи на пихтия, и отначало не се досетих. Но го съзрях в очите на Блок, върху лицето му. Заразата. Ако Уейн не бе дошъл, нямаше само да ме пребие. Щях да съм мъртъв.
— По-силно е. — Куин притисна рамото на Кал. — Станало е по-силно.
— Трябваше да го предвидим. Този път всичко е с голяма сила. Каза, че Уейн е дошъл. Какво направи?
— Отначало изпаднах в безсъзнание. Когато се опомних, Уейн беше оковал Блок и го бе заключил в колата. Каза, че се наложило да го нокаутира, за да го завлече там. Сам. Изглеждаше разтревожен, малко ядосан и доста объркан. Не беше повлиян от онова създание.
— Може би не е успяло да го обсеби. — Лейла стана и отнесе кървавата вода до мивката, за да скрие треперещите си ръце. — Мисля, че ако можеше, щеше да го стори. Ти каза, че Блок се е опитал да те убие. То не би искало полицията или някой друг да му попречи.
— Едно по едно. — Възвърнала самообладанието си, Сибил присви устни. — Това не е добра новина, но не е и твърде лоша. — Тя започна да разресва мокрите сплъстени коси на Фокс. — Окото ти оздравява. Отново си красив, почти колкото преди.
— Какво ще правиш с Блок? — попита Куин.
— Ще отида да поговоря с него и с Уейн по-късно. Точно сега искам само да взема душ, ако вие, дами, нямате нищо против.
— Ще те придружа до горе.
Лейла му подаде ръка.
— Трябва да поспиш — каза Кал на приятеля си.
— Вероятно душът ще бъде достатъчен.
— Възстановяването след нещо толкова сериозно е изтощително. Знаеш това.
— Ще започна с душа.
Фокс излезе с Лейла. Болката все още хапеше, но зъбите й бяха притъпени, ноктите — изпилени.
— Ще изпера дрехите ти, докато си в банята — каза тя. — Тук има няколко неща на Кал, които ще ти станат. И без това дънките ти са съсипани.
Фокс погледна към съдраните си окървавени „Ливайс“.
— Съсипани? Просто са малко скъсани.
Лейла опита да се усмихне, докато вървяха нагоре по стълбите, но не намери сили.
— Боли ли все още?
— На повечето места — леко.
— Тогава…
Тя се завъртя на горната площадка и го прегърна.
— Вече всичко е наред.
— Определено не е. Нищо не е наред. Затова няма да те пусна, докато не почувствам, че мога да го понеса.
— Досега се справяше добре. — Той повдигна ръка и погали косите й. — Дръж се.
Осъзнавайки, че трябва да е силна заради него, Лейла се отдръпна назад и обхвана лицето му с длани. Лявото му око изглеждаше зачервено и премрежено, но отокът почти бе изчезнал. Тя целуна клепача, бузите и слепоочията му.
— Изплаших се до смърт.
— Зная. Това се нарича героизъм, нали? Да правиш каквото трябва, когато си изплашен до смърт.
— Фокс… — Този път Лейла нежно го целуна по устните. — Сваляй дрехите.
— От седмици чакам да чуя тези думи от теб.
Най-сетне успя да предизвика усмивката й.
— И влизай под душа.
— Още по-добре.
— Ако искаш някой да изтърка гърба ти… ще изпратя Кал.
— И мечтите ми стават на пух и прах.
Лейла развърза обувките му, докато бе седнал на ръба на ваната, и му помогна за ризата и дънките с отчайващо сестринска грижовност. Когато Фокс остана по боксерки, тя каза:
— О, Фокс!
Тонът й издаде, че това не е израз на възхищение от мъжествената му физика, а на съжаление заради множеството контузии по нея.
— Когато има толкова сериозни вътрешни наранявания, външните зарастват последни.
Тя само кимна, отнесе дрехите му и го остави в банята.
Беше божествено — горещата вода, приятно гъделичкащите струи… Фокс се предаде на блаженството да се чувства жив. Остана под душа, подпирайки се с ръце на стената, докато водата стана хладка и болката сякаш изтече с нея. Старателно сгънати дънки и пуловер го чакаха върху плота, когато излезе. Успя да ги облече с няколко прекъсвания, за да изчака, докато леките пристъпи на световъртеж отминат. Щом забърса запотеното огледало над мивката и погледна лицето си, все още избледняващите синини, зачервеното око и незарасналите напълно драскотини, трябваше да признае, че Кал е прав, както обикновено.