Имаше нужда от сън.
Затова тръгна, сякаш без краката му да докосват земята, към стаята на Лейла. Пропълзя в леглото й и заспа, унесен от успокояващия й аромат.
Когато се събуди, бе завит, капаците на прозорците — спуснати, и вратата — затворена. Плахо се надигна и прецени състоянието си. Никаква болка, помисли си той, дори тъпа. Потърка левия си клепач, но не усети нищо. Вече не се чувстваше изтощен. И умираше от глад. Всичко това бяха добри признаци.
Излезе и откри Лейла в кабинета с Куин.
— Задрямал съм за малко.
— Пет часа. — Лейла се приближи и огледа лицето му. — Изглеждаш чудесно. Сънят ти се е отразил добре.
— Пет часа?
— Дори малко повече — уточни Куин. — Радвам се, че отново си на себе си.
— Някой трябваше да ме срита. Щяхме да прегледаме вече останалата част от първия дневник.
— Прегледахме я. И сега подреждаме записките. — Лейла посочи към лаптопа на Куин. — Скоро ще можеш да прочетеш. Това е достатъчно засега, Фокс.
— Мисля, че трябва да е.
— Дай си малко почивка. Нали все така ми казваш? Сибил сготви страхотна супа с праз и картофи.
— Моля те, кажи ми, че сте ми оставили малко.
— Предостатъчно, дори за теб. Хайде, ще ти сипя.
На долния етаж Гейдж стоеше до прозореца в хола и сега погледна назад към тях.
— Дъждът спря. Виждам, че си възвърнал предишния си грозноват образ.
— Все пак е по-красив от твоя. Къде е Кал?
— Тръгна към боулинг клуба преди няколко минути. Каза да му се обадим, когато решиш да се върнеш сред живите.
— Ще донеса супата.
Гейдж изчака да остане насаме с Фокс.
— Подкрепи се и ще позвъним на Кал. Ще ни чака в участъка. Куин нахвърля основните изводи от днешната читателска сбирка.
— Нещо съществено?
— Аз не получих в тях никакви отговори за себе си, но трябва да ги прочетеш сам.
Фокс излапа две купи супа и голямо парче маслинов хляб.
Куин слезе с папка и дневника.
— Мисля, че ще разбереш най-основното от записките ми, но след като ние вече сме прочели този, не е зле да го вземеш за тази вечер. В случай че искаш лично да провериш нещо.
— Благодаря — за записките, супата и медицинското обслужване. — Повдигна брадичката на Лейла и силно притисна устни към нейните. — Благодаря и за леглото. Ще се видим утре.
Когато мъжете излязоха, Сибил наклони глава встрани.
— Има много сладки устни.
— Да — съгласи се Лейла.
— Мисля, че онова, което видях в кухнята, докато се бореше с болката, докато се мъчеше… мисля, че не съм виждала по-голяма смелост. Голяма късметлийка си. — Извади от джоба си парче хартия. — На теб се пада честта да отскочиш до пазара за днешните покупки.
Лейла взе списъка и сърцераздирателно въздъхна.
Шериф Хоубейкър прикова смаян поглед в напълно възстановеното лице на Фокс, когато тримата млади мъже влязоха в участъка. Уейн и преди бе виждал подобни неща, но не бяха нещо, с което човек може лесно да свикне.
Всъщност в Холоу повечето хора просто не ги забелязваха или се преструваха, че не ги забелязват.
— Вече си добре, както виждам. Отскочих до къщата наета от госпожица Блек, защото те видях да затътряш крака в тази посока. Отвори госпожица Кински и ми изнесе поучителна лекция. Но каза, че са се погрижили за теб.
— Точно така. Как е Блок?
— Повиках екипа за първа помощ да почистят раните му. — Уейн се почеса по брадичката. — Въпреки това изглежда далеч по-зле от теб. Всъщност, ако не бях видял как те е разкрасил, щях да помисля, че ти си му имал зъб, а не той на теб. Мисля, че си е ударил главата. — Хоубейкър съсредоточено се взираше във Фокс и макар да говореше с нехаен тон, му показа, че не той ще решава как да се процедира. — Не помни всичко съвсем ясно. Призна, че те е нападнал и е бил адски настървен, но му е трудно да каже защо.
— Искам да поговоря с него.
— Ще уредя това. Има ли нещо, за което трябва да попитам Дерик?
— Той е твой заместник. Но бих те посъветвал да го държиш далеч от мен. Колкото може по-далеч.
Уейн не каза нищо, само извади ключовете и поведе Фокс покрай кабинетите към ареста.
— Не е поискал нито адвокат, нито да ползва правото си на телефонно обаждане. Блок, Фокс иска да поговори с теб.