Блок седеше на кушетката в една от трите килии, притиснал глава между огромните си ръце с изранени кокалчета. Надигна се бързо и скочи на крака. Вървейки към решетките, Фокс забеляза ужасяващите му рани там, където бе забил ноктите си. Не му се стори наивно да изпитва задоволство при вида на двете насинени очи и разцепената устна на Блок.
— Господи, Фокс! — Сините очи на Блок имаха жален израз като на наказано дете. — Боже господи!
— Може ли да останем насаме за минута, шерифе?
— Имаш ли нещо против, Блок?
— Не, разбира се. Господи, Фокс, мислех, че съм те пребил до смърт. Не изглеждаш ранен.
— Наистина ме преби, Блок. Едва не ме уби, а точно това се опитваше да направиш.
— Но…
— Помниш ли, когато играех на втора база в прогимназията и топката отскочи зле? Почти смачка физиономията ми. Краят на третата четвъртина, два аута и рънър на първа. Помислиха, че имам счупена скула. Помниш ли как след малко се върнах на втора база невредим?
Върху израненото лице на Блок се изписа лека уплаха и огромно изумление и той облиза подутата си устна.
— Да, донякъде. Мислех, че е било сън. Внушавах си, че не се е случило. Но явно е било истина. Кълна се в бога, Фокс, не зная какво ме прихвана. Никога друг път не съм нападал човек така.
— Напър ли ти каза, че съм бил с Шели?
— Да. — С явно отвращение, Блок срита долната част на решетката. — Мръсник. Не му повярвах. Той те мрази в червата, от край време. Освен това знаех, че Шели не е кръшкала. Но…
— Мисълта те глождеше.
— Да. Искам да кажа, мамка му, тя ме изрита и ми връчи молба за развод, отказва да ми говори. — Той стисне железните пръчки и наведе глава. — Втълпих си, че е защото има връзка с теб. Само предположение.
— А не защото те е заварила с ръка върху цицата на Сами?
— Издъних се. Здравата. С Шели се бяхме поскарали и Сами… — Блок замълча, свивайки рамене. — Увърташе се около мен от известно време и в онзи ден ме повика отзад да й помогна с нещо. Започна да се търка в мен, а определено има какво да търка. Разкопча блузата си. За бога, Фокс, цицата й просто се озова там. Яко се издъних.
— Да, така е.
— Не искам развод. Искам да се върна у дома, Фокс. Знаеш ли… — Очите му отправиха отчаяна молба за малко съчувствие. — Шели дори не ми говори. Аз искам само да се сдобрим, а тя тръби из целия град, че ще й помогнеш да смъкне кожата от задника ми в съда и разни подобни глупости.
— И това те е вбесило — допълни Фокс, когато Блок намръщено се загледа в ботушите си.
— Господи, Фокс, вече бях ядосан и брътвежите на Напър преляха чашата. Никога не съм нападал човек така. Не бих докарал никого до такова състояние. — Блок повдигна глава и изумлението се върна на лицето му. — Сякаш бях полудял… Не можех да спра. Помислих си, че съм те убил. Не знаех как ще живея с това.
— За късмет и на двама ни, няма да се наложи.
— Дяволска работа, Фокс. Наистина дяволска. Ти си ми приятел. Познаваме се, откакто се помним. Не зная какво… сигурно съм полудял.
Фокс си спомни за момчето, за смеха му и как бе погълнало себе си.
— Няма да подам обвинение, Блок. Двамата с теб никога не сме имали проблеми.
— Спогаждаме се.
— Ако питаш мен, и сега нямаме проблеми. Що се отнася до Шели, аз съм й адвокат, това е. Не мога да ти дам съвет относно брака ти. Ако кажеш, че искаш да се обърнеш към брачен консултант, ще те свържа със свой клиент. Мога да изразя мнение, като неин адвокат и приятел, че не е зле да опита с това, преди да продължи с бракоразводните процедури.
— Ще направя каквото поиска. — Адамовата ябълка на Блок затрепери, когато отпи глътка. — Задължен съм ти, Фокс.
— Не, няма за какво. Адвокат съм на Шели, не твой. Искам да ми обещаеш, че когато шериф Хоубейкър те освободи, ще се прибереш у дома и ще погледаш „Наскар“. Днес трябва да има състезания.
— Сега живея при мама. Добре, ще се прибера. Имаш думата ми.
Фокс излезе при Уейн.
— Няма да подам обвинение. — Той не обърна внимание на тихата ругатня, която Гейдж измърмори под носа си. — Нямам белези от побой. Схватката е изглеждала по-сериозна, отколкото е била, и страните са изяснили нещата помежду си.
— Щом така желаеш, Фокс.
— Да. Благодаря ти, че дойде, когато трябваше.
Фокс подаде ръка на Уейн.