Навън Гейдж отново изруга.
— За адвокат имаш твърде състрадателно сърце.
— Ти би постъпил по същия начин. Точно по същия — каза той, преди Гейдж да възрази. — Блок не носи отговорност.
— И ние бихме постъпили така — потвърди Кал. — И сме постъпвали. Ще дойдеш ли в центъра да погледаш игрите?
— Изкушавам се да приема, но не, ще ги пропусна. Имам доста за четене.
— Ще те откарам — каза Гейдж.
За няколко мига тримата останаха пред полицейския участък, загледани в града, над който вече бе надвиснал облак.
Единадесета глава
Фокс прекара дълго време в четене, водене на свои записки и преглеждане на отделни пасажи, които Куин бе отбелязала в дневника.
След кратко прекъсване за жонглиране и размисъл отново седна да чете.
„Никой пазител досега не е успял да унищожи Мрака. Мнозина са загубили живота си, когато са опитвали. Джайлс се готвеше да отдаде своя, както никой друг преди него.“
Да, не бе имало прецедент за магията, която Дент бе използвал в онази нощ, замисли се Фокс. Това означаваше, че не е бил сигурен дали ще се получи. И все пак е бил готов да рискува живота си, съществуването си. Огромен риск, дори след като бе изпратил Ан и живота в утробата й надалеч, в безопасност.
„Той стори повече от всичко сторено досега, всичко, което бе неизбежно. Пролята е невинна кръв и моят любим вярва, че ще бъде мрак срещу мрак. И той ще е този, който ще плати цената за греха. Ще има кръв и огън, саможертва и загуба. Смърт и още смърт, преди да има живот, преди да има надежда.“
Магически ритуал, реши Фокс и използва досадното пране и чистене както жонглирането. Кървава магия. Погледна белега на китката си. Тогава и триста години по-късно. Кръв и огън край Свещения камък по времето на Дент, кръв върху него при техния момчешки ритуал. Лагерен огън, думите, които Кал и Гейдж бяха написали, за да изрекат заедно, докато Кал прави разрезите.
Малки момчета — невинна кръв.
Хрумнаха му няколко идеи и стратегии в тази връзка. Пъхна се в леглото късно, между безупречно чисти чаршафи, за да поспи и на сутринта да помисли отново с бистър ум.
Прозрението дойде, докато се бръснеше. Мразеше бръсненето, и както много сутрини, се замисли дали да не пусне брада. Но винаги, когато опитваше, започваше да го измъчва сърбеж и изглеждаше глупаво. „Магическите ритуали са ключът“, каза си той, докато прокарваше острието по кожата си. Всяка скапана сутрин, освен ако един мъж не искаше да изглежда като дивак, трябваше да драска лицето си с остър инструмент, докато… Мамка му!
Поряза се, както почти винаги, и притисна пръст към раната, която щеше да се затвори още преди да закърви. Паренето изчезна мигновено, докато намръщено се взираше в капката кръв на върха на пръста си.
И остана втренчен.
„Животът и смъртта“, помисли си той. Кръвта бе и живот, и смърт.
Тъп ужас се прокрадна в ума му и сърцето му. „Сигурно греша“, опита да си внуши той. Все пак му се струваше адски логично. Готовността някой да пролее невинна кръв бе дяволска стратегия.
Какво ли означаваше това? Що за човек бе Дент, ако бе направил тази жертва?
Що за хора бяха и всички те?
Тази мисъл не престана да се върти в ума му, докато довършваше бръсненето, докато се обличаше и се подготвяше за работния ден. Трябваше да присъства на сутрешно заседание на градската управа и като техен юрисконсулт, не можеше да се измъкне. Може би така бе по-добре, реши той, когато грабна сакото си и куфарчето си. Може би бе най-добре да изчака, преди да сподели идеята с другите. Дори с Кал и Гейдж.
Заповяда си да се съсредоточи върху заседанието, и въпреки че боядисването на кметството и засаждането на нови цветя около площада не заемаха челно място в сезонния списък на приоритетите му, накрая си тръгна с мисълта, че е свършил добра работа.
Но Кал го притисна още щом излязоха от „При мамчето“.
— Какво става?
— Мисля, че кметството се нуждае от нов пласт боя, каквито и да са разходите.
— Стига. Остави половината си закуска в чинията. Щом не ядеш, значи нещо те терзае.
— Работя върху една версия, но трябва да я доизгладя, да поумувам още малко, преди да говоря. Освен това Сейдж е в града. Ще се видя с нея и семейството за обяд при Спероу и апетитът ми се изпари още сега.
— Повърви с мен до центъра, да поговорим.