— Не сега. Имам работа. Трябва да асимилирам фактите и навярно ще се справя по-лесно, отколкото с лещата, която ще ми сервират на обяд. Довечера ще ви разкрия какво ми хрумна.
— Добре. Знаеш къде съм, ако решиш да проговориш по-рано.
Разделиха се и Фокс извади мобилния си телефон, за да позвъни на Шели. Там поне имаше ясен подход. Докато я уговаряше да дойде в кантората и слушаше последните й идеи за отмъщение спрямо Блок, Дерик Напър мина покрай него с джипа си. Забави, ухили се и повдигна среден пръст от волана.
„Скапаняк“, помисли си Фокс. Затвори телефона, когато стигна до вратата на офиса си.
— Добро утро, госпожо Хоубейкър.
— Добро утро. Как мина заседанието?
— Предложих гола статуя на Джесика Симпсън за нов символ на града. В момента обсъждат идеята.
— Това ще привлече туристи в Холоу. Тази сутрин ще остана само час. Обадих се на Лейла, няма нищо против да дойде по-рано.
— О!
— Имам среща с агента на недвижими имоти. Продадохме къщата.
— Какво… кога?
— В събота. Има толкова неща за вършене — припряно каза тя. — Нали ще оформиш споразумението?
— Разбира се.
Твърде бързо, помисли си Фокс. Всичко се случваше твърде бързо.
— Фокс, днес идвам за последен път. Лейла вече може да се справя с всичко.
— Но…
„Но какво“, помисли си той. Знаеше, че този момент все някога ще настъпи.
— Решили сме да заминем за Минеаполис и да заживеем спокойно. Опаковали сме почти всичко и сме готови за потегляне. Дъщеря ни е намерила апартамент, който според нея ще ни хареса, само на няколко минути път от дома й. Оформих ти адвокатско пълномощно, за да подпишеш споразумението. Няма да останем още дълго тук.
— Ще го прегледам. Трябва да отскоча до горе. Връщам се след минута.
— Първата ти среща е след петнадесет минути — извика тя след него.
— Ще бъда тук след една.
Удържа на думата си и се върна до бюрото й, слагайки пред нея опакована кутия.
— Е…
Тя леко заподсмърча, докато отстраняваше опаковката, и го накара да се усмихне на старанието, с което я запази цяла и я сгъна, преди да повдигне капака.
Беше перлена огърлица, достолепна и традиционна като самата нея. Закопчалката представляваше украсен с камъчета букет рози.
— Зная колко обичате цветя — започна Фокс, когато госпожа Хоубейкър остана безмълвна. — Това привлече вниманието ми.
— Великолепна е. Просто… — Гласът й секна. — И твърде скъпа.
— Все още аз съм шефът тук. — Фокс извади огърлицата и сам я сложи на шията й. — И вие имате голяма заслуга да мога да си я позволя.
Кредитната му карта бе почти източена, но изразът на лицето й го убеди, че си е струвало.
— Отива ви, госпожо Хоубейкър.
Пръстите й пригладиха кичур коса.
— Толкова се гордея с теб. — Жената стана, обвивайки ръце около него. — Добро момче си. Ще мисля за теб. — Въздъхна и се отдръпна назад. — И ще ми липсваш. Благодаря, Фокс.
— Вървете. Вие знаете какво да правите.
Тя се засмя през сълзи и се втурна към резбованото стенно огледало.
— О, господи! Чувствам се като кралица. — Очите й срещнаха отражението на неговите. — Благодаря ти, Фокс, за всичко.
Вратата се отвори и госпожа Хоубейкър забърза обратно към бюрото си, за да отбележи първата му среща в дневника. Когато Фокс изпрати клиента, вече си бе тръгнала.
— Алис каза, че сте се сбогували. — В очите на Лейла грееше разбиране. — И се похвали с перлите си. Направил си добър избор. Съвършени са.
— Задръж се тук няколко години, и може и ти да намажеш. — Той раздвижи рамене. — Трябва да го преглътна, зная. Слушай, след малко ще дойде Шели. Ще я вместя в графика си.
— Ще й разкажеш ли за случилото се с Блок?
— Защо да й разказвам?
— Защо наистина — промълви Лейла. — Ще потърся файла й.
— Не, надявам се да не ми потрябва. Нека те попитам нещо. Ако си обикнала някой мъж толкова силно, че се омъжиш за него, и той е сгафил сериозно, би ли сложила край на всичко? Да кажем, че все още го обичаш. Една от причините да хлътнеш по него е била детинската му наивност и това, че е отвръщал на чувствата ти. Би ли му дала още един шанс?
— Искаш Шели да даде шанс на съпруга си?
— Неин адвокат съм, така че искам това, което тя иска, в разумни граници. Може би се нуждае от брачна консултация.