— Повикал си я, за да я посъветваш да се обърне към брачен консултант? — Лейла изпитателно се вгледа в него и бавно кимна. — След като той те преби така жестоко?
— Има смекчаващи вината обстоятелства. Тя не иска развод, Лейла. Иска само да го накара да се чувства гадно, колкото нея или още повече. Просто ще й предложа друга възможност. Останалото зависи от нея. Е, ти би ли му дала още един шанс?
— Вярвам във втория шанс, но зависи… колко съм го обичала и колко скъпо съм го накарала да плати, преди да му го дам. И двете трябва да са по много.
— Така и предположих. Изпрати я при мен, когато дойде.
На бюрото си Лейла се замисли за влажните очи и прекрасните перли на Алис. За окървавеното лице на Фокс и болката, от която на него не бе останала и капка руменина. Спомни си как бе изглеждал с китара в ръце в шумния бар и как се бе втурнал към горящата къща, за да спаси три кучета.
Когато Шели влезе с насълзени от гняв и болка очи, тя я изпрати във вътрешния кабинет. И не престана да размишлява, докато отговаряше на телефонни обаждания и довършваше сутрешната работа, започната от Алис.
Шели излезе, леко подсмърчайки, но в очите й имаше нещо, което не бе проблясвало в тях при пристигането й. Имаше надежда.
— Искам да те попитам нещо.
„Отново същият въпрос“, помисли си Лейла.
— Какво има?
— Ще ме сметнеш ли за пълна глупачка, ако позвъня на този номер? — Шели показа една визитка. — Ако си уговоря час при брачен консултант, който според Фокс е много добър? Ако дам на онзи идиот Блок последен шанс за опит да изгладим нещата помежду си?
— Ще си пълна глупачка, ако не направиш всичко възможно да получиш това, което желаеш най-силно.
— Не зная защо искам да бъда с този мъж. — Шели сведе поглед към визитката в ръката си. — Може би това ще ми помогне да разбера. Благодаря, Лейла.
— Късмет, Шели.
„Какъв смисъл има аз да се държа като пълна глупачка“, запита се Лейла. Преди да затъне в съмнения и колебания, решително стана от бюрото си и тръгна към кабинета на Фокс.
Той чаткаше на клавиатурата със смръщени вежди. Тихо промърмори нещо, когато Лейла застана до бюрото.
— Е, добре — каза тя. — Ще спя с теб.
Пръстите му се спряха. Той вдигна глава и се взря в очите й.
— Чудесна новина. — После се завъртя на стола си и се обърна с лице към нея. — Точно сега ли?
— За теб е лесно, нали?
— Всъщност…
— Кажи просто: Да, хайде.
— Мисля, че при тези обстоятелства е излишно да изтъквам, че съм мъж.
— Нямам предвид това. — Тя разпери ръце и се завъртя с танцова стъпка. — Сигурно си възпитаван да гледаш на секса като на нещо естествено, проява на човешката природа и дори физически израз на близостта между зрели хора.
Фокс замълча за миг.
— А не е ли така?
Лейла застана срещу него и направи жест на отчаяние.
— Аз съм възпитавана да мисля за това като за огромна и важна крачка, свързана с отговорност и последици. За мен секс и интимност са синоними и човек не бива просто да се хвърля в леглото само защото е загорял за секс.
— Но все пак ще спиш с мен.
— Това казах, нали?
— Защо?
— Защото Шели ще се обади на брачния консултант. — Лейла въздъхна. — Защото свириш адски добре на китара и зная, без да броя, че ще пуснеш още един долар в онази касичка следващия път, когато изругаеш. Защото Кал е казал на Куин, че няма да повдигнеш обвинение срещу Блок.
— Всичко това са основателни причини да бъдем приятели — замислено отбеляза Фокс, — но не и да правим секс.
— Имам предостатъчно причини да искам да спя с теб — каза тя с толкова делови тон, че му бе трудно да сдържи усмивката си, — между които и фактът, че имаш страхотен задник и поглед, с който сякаш ме разсъбличаш. Просто те желая. Затова ще правя секс с теб.
— Както казах, чудесна новина. Здрасти, Сейдж, как я караш?
— Доста добре. Извинявайте, че ви прекъсвам.
Потръпвайки от главата до петите от срам, Лейла се обърна. Жената, която стоеше на прага, имаше широката усмивка на рода О’Дел. Косите й бяха подстригани на къса черта и грееха в огненочервено около красиво лице със златистокафяви очи.
— Лейла, това е сестра ми Сейдж. Сейдж, това е Лейла.
— Приятно ми е. — С прилепнали дънки и стилни ботуши, Сейдж се приближи и й подаде ръка.
— На мен също. Е, ще изляза да поблъскам главата си в стената няколко минути. Извинете ме.