Сейдж се загледа след нея, а после се обърна към брат си.
— Готино парче.
— Престани. Караш ме да се чувствам неловко, като зяпаш жената, по която си падам. Освен това си обвързана.
— Обвързването не ни прави слепи. Здравей.
Тя разтвори обятия.
Фокс стана, прегърна я и бързо я завъртя във въздуха.
— Мислех, че ще се видим при Спероу.
— Да, но първо исках да намина.
— Къде е Пола?
— На срещата, която ни даде повод да долетим на изток. Във Вашингтон. Ще пристигне по-късно. Нека те огледам, Фокси Локси.
— И аз теб, Магданозке.
— Все още ли си доволен от адвокатската работа в малкия град?
— Все още ли си лесбийка?
Тя се засмя.
— Добре, стига толкова. Трябваше да дойда по-късно, когато не правиш секс с офис мениджърката си.
— Мисля, че това се отлага поради доста конфузни обстоятелства.
— Дано не съм провалила всичко.
— Ще оправя положението. Мама каза, че не знаете точно колко време ще останете.
— Не знаем. Зависи. — Сейдж въздъхна. — Зависи от теб.
— Двете с Пола сте решили да защитавате правата на лесбийките в малкия град и да станете мои партньорки?
Той извади две кутии кока-кола.
— Не. Но има нещо общо с партньорство, зависи какъв смисъл влагаш.
Фокс й подаде напитката.
— Какво сте намислили, Сейдж?
— Ако си зает, може да поговорим довечера. Да пийнем по нещо.
„Нервна е“, забеляза той, а Сейдж рядко се нервираше.
— Имам време.
— Ето за какво става дума, Фокс. — Тя заудря с пръсти по кутията, докато крачеше из кабинета. — С Пола решихме да имаме дете.
— Добре. Страхотно. Как ще стане това? Ще се обадите на агенция „Пенис под наем“? Или някъде са открили магазин за сперма?
— Не ставай гаден.
— Извинявай, но човек не може да не се пошегува с това.
— Ха-ха! Дълго мислихме и разговаряхме. Всъщност искаме две деца. И решихме за първото Пола да забременее. После, за второто, аз ще съм на ред.
— Ще станете страхотни родители. — Той протегна ръка и закачливо дръпна косата й. — Децата ви ще бъдат късметлии.
— Надяваме се. Ще се постараем. За да предприемем първата стъпка, ни е нужен донор. — Сейдж се обърна с лице към него. — Искаме да бъдеш ти.
— Моля? Какво?
Кока-колата, за щастие все още неотворена, се изплъзна от ръцете му.
— Зная, че искаме твърде много и е странно. — Сейдж пъргаво се наведе, вдигна кутията и му я подаде, докато той я зяпаше с ококорени очи. — Няма да се разсърдим, ако откажеш.
— Защо? Искам да кажа, тъпите шеги настрана, но нали съществуват банки за тази работа. Ще имате избор.
— Има доста добри места, където донорите са внимателно подбирани и можем да търсим определени качества. И това е възможност, но далеч не първата. С теб имаме една и съща кръв, Фокс, едни и същи гени. Така ще чувстваме бебето по свое.
— Ами Ридж? Вече се е доказал на този фронт.
— Това е една от причините да ми се струва нередно да помоля него. Колкото и безумно да го обичам, с Пола се спряхме на теб. Нашият Ридж е мечтател, художник, поетична душа. Ти си човек на действието, Фокс. Винаги се стараеш да постъпваш както е най-добре за всички и успяваш. Освен това с теб сме по-близки по характер и външност. Един и същ цвят на очите и косата. — Тя докосна своята. — Реших да бъда червенокоса, но под боята естественият ми цвят е като твоя.
Фокс осъзна, че все още го смущава терминът „донор“.
— Малко съм озадачен, Сейдж.
— Сигурно. Ще те помоля да си помислиш. Не бързай да отговаряш, защото е нужен сериозен размисъл. Когато решиш, ако отговорът е „не“, ще те разберем. Все още не съм казала на никого от семейството, така че няма да те подложат на натиск.
— Оценявам това. Слушай, чувствам се странно поласкан, че вие с Пола… искате да ви стана донор. Ще помисля.
— Благодаря ти. — Сейдж потърка буза в неговата. — Ще се видим на обяд.
Когато сестра му излезе, Фокс остана с поглед, втренчен в кутията кока-кола в ръцете си, а после я прибра обратно в малкия хладилник. Нямаше нужда от допълнителен стимул. Едно по едно, реши той и отиде при Лейла.
— Сестра ти се държа много приятелски, сякаш не ме е чула да заявявам, че ще спя с брат й.