— Може би защото е възпитавана, че сексът е нещо естествено, проява на човешката природа. А и си има свои грижи.
— Зряла жена съм, необвързана и здрава. — С предизвикателно движение, Лейла тръсна коси назад. — Казвам си, че няма причина да се срамувам, защото… Какво има?
— Не. Не зная. Беше странна сутрин. Оказа се… — Как да й го каже? — Казах ти, че сестра ми е лесбийка, нали?
— Спомена го.
— Двете с Пола са заедно от няколко години. Разбират се много добре, щастливи са заедно. И… — Фокс отиде до прозореца и се върна обратно. — Решили са да имат дете.
— Чудесно.
— Искат аз да осигуря Y-хромозомата.
— О… — Лейла присви устни. — Наистина е странна сутрин за теб. Какво отговори?
— Не помня точно, бях загубил ума и дума. Трябва да си помисля. Което, разбира се, е неизбежно.
— Явно и двете много държат на теб. Щом не си отказал категорично веднага, явно и ти много държиш на тях.
— Точно сега не мога да мисля. Какво ще кажеш да затворим кантората и да правим секс?
— Не.
— От това се страхувах.
— Последната ти среща е в четири и половина. Ще правим секс по-късно.
Фокс я изгледа втренчено. Денят става все по-странен.
— Според графика ти за този странен ден следва телефонна консултация по случая Бенедикт. Ето файла.
— Обади му се. Искаш ли да дойдеш с мен на семейния обяд при Спероу?
— Не, дори за един милион долара.
Не можеше да я упрекне, предвид всичко. Все пак Фокс прекара приятен час с брат си, съпругата и детето му, със сестрите си и родителите си в малкия ресторант на Спероу.
Когато той се върна, Лейла излезе за обяд и го остави да поразмишлява. Опита се да не поглежда към часовника твърде често, докато работи, но никога в живота си не бе чакал с такова нетърпение времето да отлети.
Последният му клиент за деня бе бъбрив и, изглежда, не го бе грижа, нито че хонорарите се определят на час, нито че е почти пет и пет. „Цената на адвокатската практика в малък град“, помисли си Фокс, докато се бореше с изкушението да погледне ръчния си часовник за пореден път. Хората загубваха представа за времето, когато се впускаха в празни приказки при делови срещи. Всеки друг път с удоволствие би разговарял за подготовката за бейзболния сезон, шансовете на местния отбор тази година и новия играч, който показваше добър потенциал.
Но жената бе тук и го чакаше, а той щеше да се пръсне.
Не довлече клиента си до вратата и не го изрита на тротоара. Но намери извинение да го отпрати.
— Мислех, че никога няма да млъкне — каза Фокс, когато заключи след него. — Затворихме. Изключи компютъра, не вдигай телефона. И ела с мен.
— Всъщност може би трябва да помислим.
— Не, никакво мислене. Не ме карай да те моля на колене. — Фокс реши въпроса, като сграбчи ръката й и я задърпа към стълбите. — Брачни консултации, горящи сгради, страхотен задник… не непременно в този ред, само се опитвам да освежа паметта ти.
— Не съм забравила, но… Кога почисти така? — попита тя, когато влязоха в апартамента.
— Вчера. Неприятна работа, но очевидно има нужда някой да я върши.
— Мога да ти дам номера на жена, която се занимава с почистване на домове, Марша Бигънс.
— Бях в един клас със сестра й.
— И тя така ми каза. Ще се пробва при теб. Обади й се.
— Утре рано сутринта. А сега… — Фокс се наведе и всмука устните й, докато ръцете му се плъзгаха от раменете й надолу към китките. — Ще пием вино.
Тя примигна и широко отвори очи.
— Вино?
— Ще пусна музика и ще пием вино. Ще поседнем в относително чистия ми хол и ще се отпуснем.
Лейла се засмя, останала без дъх от удивление.
— Току-що добави още една причина да съм тук. С удоволствие ще пийна вино, благодаря.
Той отвори бутилка „Шираз“, подарък от клиент за Коледа, пусна музика на Ерик Клептън — реши, че подхожда за случая — и наля две чаши вино.
— Сега картините и сувенирите се виждат по-добре. Ммм, бива си го — каза тя след първата глътка, когато Фокс седна до нея на дивана. — Не бях сигурна какво да очаквам от човек, който повече си пада по бирата.
— Пълен съм с изненади.
— Да, така е. — „И невероятно сладък, с гъстите си кафяви коси и прекрасните тигрови очи.“ — Не успях да те питам дали си прочел записките ни или отбелязаните…