Той обхвана ханша й и я повдигна. Внезапният шок я накара да затаи дъх и инстинктивно да обвие крака около кръста му, когато Фокс се изправи с нея. Този път целувката бе дълбока и изучаваща.
— Наистина ми се вие свят — успя да промълви тя, когато я понесе на ръце.
— Така ще бъде още известно време. — В спалнята Фокс седна на леглото, притиснат между краката й. — Мислех първия път да бъде на свещи, но ще ги запазим за по-късно.
Прокара пръсти по раменете й, по меката вълна на красивия син пуловер, по малките перлени копчета отпред.
— Винаги изглеждаш съвършено. — Спусна се надолу по ръцете й, до лактите, и задържа дланите си там. — Имаш усет.
Докосна шията й с устни, леко я погъделичка със зъби и достигна до деколтето на прилепналата отдолу блуза.
Хареса му леката тръпка, която премина през нея, учестеното й дишане. И приятната руменина на лицето й, изписаното на него вълнение. Плъзна ръце по нейните и обхвана китките й през кашмира. Жадно навлезе с език в устата й, ненаситен за вкуса й, и заглуши тихите стонове на безпомощност, които напираха в гърлото й, докато сърцето й препускаше под дланта му.
Отдръпна се назад, съвсем леко, и с усмивка се вгледа в премрежените й очи.
— Ще запазим и това за по-късно — каза той и освободи ръцете й.
Взираше се в очите й, издърпвайки блузата нагоре. Взираше се в тях, докато пръстите му танцуваха по затоплената й кожа. Най-сетне сведе поглед и се наслади на гърдите й в разкошен сутиен от синя дантела.
— Да, винаги изглеждаш съвършено.
Посегна зад гърба й и разтвори ципа на полата й.
Струваше й се, че се носи през вода, топла и изпълнена с ухания. Ударите на сърцето й отекваха, бавни и силни, когато посегна към копчетата на ризата му, когато докосна стегнатите мускули на раменете, на гърдите и гърба му. При следващата целувка Фокс бавно я сложи по гръб върху леглото и водата отново я обгърна, топла, нежна и спокойна. Ръцете и устните му неуморно обхождаха тялото й. Беше беззащитна и срещу тях, и срещу собствените си пориви, и се предаде. Когато пусна гърдите й, тя се изви към него, завладяна от жадния допир на устните и езика му.
Той продължи да я изпълва с наслада, докато стигна до долната част на дантеленото бельо и го отстрани.
След миг Лейла бе увлечена в луд водовъртеж, който я теглеше към най-горещата точка. Издаде вик, сграбчвайки чаршафите при разтърсващия оргазъм. Докато задъхано изричаше името му, Фокс не спря. Новото издигане към върха бе като лудост.
Тялото й тръпнеше и се извиваше под неговото, изцеждайки и последните му капки самообладание. Отпусна се върху омотаните чаршафи, напълно безпомощна, на чезнещата вечерна светлина, която я обсипваше със златист блясък. Фокс отново обхвана ханша й и я повдигна, очите му отново срещнаха нейните. Остана съсредоточен в тях докато потъваше в нея и тя жадно го приемаше.
Заедно се носеха към върха на насладата и поривът го завладяваше.
Не знаеше дали може да помръдне, дали някога омекналите кости на тялото й ще станат достатъчно здрави, за да стои на крака. Но не я беше грижа.
Той лежеше отпуснат върху нея, тежестта му я притискаше, но и това нямаше значение. Приятно бе да усеща тази тежест, топлината му, ударите на сърцето му, които издаваха, че не е единствената изживяла този вълнуващ полет.
Бе очаквала да е нежен и забавен. Но не бе предполагала, че ще й дари това… вълшебство.
— Искаш ли да се отместя?
Гласът му звучеше пресипнал и леко сънен.
— Не особено.
— Господи, харесва ми така. По някое време ще стана да донеса виното и да поръчам нещо за вечеря.
— Не е нужно да бързаш.
— Имам въпрос. — Фокс потърка устни в бузата й. — Винаги ли носиш бельо в тон с тоалета си?
— Невинаги. Но често. Имам тази малка слабост.
— Харесва ми. — Той си заигра с лъскавата верижка на шията й. — Както и фактът, че сега си само с това и обиците, които все още са на ушите ти.