Наведе се да я целуне и докато устните им бяха слети, отмести ръце от верижката и потърка зърната на гърдите й с палци. Устните му се впиха в нейните, а от гърлото й се изтръгна стон.
— Надявах се да чуя това — прошепна той и отново се плъзна в нея, твърд като камък.
Очите й се отвориха широко.
— Как можеш… не трябва ли… О, господи!
— Толкова си нежна. Мека и влажна, и още по-чувствителна от преди. — Раздвижи се в нея, на бавни тласъци, които я караха да тръпне отново и отново. — Този път ще те отнеса по-далеч. Затвори очи, Лейла. Отпусни се и изживей това, което ти давам.
Нямаше избор, беше по-силно от волята й. Усещаше непоносима тежест в тялото си, докато в него изригваха хиляди малки вулкани. Той я докосваше и ръцете му събуждаха пориви, които бе мислила, че вече са укротени.
Отново полетя с него към блаженство, безкрайно и непознато.
— Не спирай. Моля те.
— Не и преди да стигнеш до края.
Когато това се случи, беше като спускане от небето, като свободно падане, което я остави без дъх.
Все още лежеше отпусната, когато Фокс й донесе чаша вино.
— Поръчах пица. Имаш ли нещо против?
Тя успя да кимне.
— Как… винаги ли се възстановяваш толкова бързо?
— Един от бонусите. — Фокс седна с кръстосани крака в леглото със своята чаша вино и закачливо наклони глава. — Куин не е ли споменавала? Хайде, зная, че вашият вид споделя подобни неща.
— Спомена… Всъщност каза, че е правила най-вълнуващия секс в живота си, ако това имаш предвид. И че бил… — странно бе да водят този разговор за приятелите си — … забележително издръжлив.
— След онази вечер знаеш колко бързо зарастват раните ни. Тук е почти същото.
— Ооо! — провлачено каза тя и утоли жаждата си с вино. — Хубав бонус.
— Любимият ми.
Той стана и запали свещите в стаята.
„Да, да, помисли си Лейла, наистина има страхотен задник.“ Косите му се спускаха в безпорядък около скулестото му лице. Златистите очи издаваха задоволство и изглеждаха леко сънени.
Искаше й се да го хапне като парче шоколад.
— Какъв е рекордът ти?
Фокс извърна глава към нея с широка усмивка.
— За колко време — една вечер, едно денонощие, един пропилян уикенд?
Над ръба на чашата, очите й го гледаха предизвикателно.
— Като за начало — една вечер, но се обзалагам, че с мен ще го подобриш.
Хапнаха пица в леглото. Когато стигнаха до пая, бе изстинал, но и двамата бяха толкова изгладнели, че нямаше значение. Слушаха песните на Би Би Кинг, а свещите излъчваха приятна светлина и ухание.
— Майка ми ги прави — каза Фокс, когато Лейла ги забеляза.
— Майка ти прави свещи, великолепни ароматни свещи, занимава се с керамика и рисува акварели.
— И плете. Или бродира, когато има настроение. — Той облиза соса от палеца си. — Ако можеше и да готви истинска храна, щеше да е безценна.
— Ти ли си единственият месояден в семейството?
— Баща ми грабва по някой „Биг Мак“ от време на време, и Сейдж се отклони от правия вегетариански път преди години. — Замисли се дали да не хапне още резен пица. — Реших да го направя.
— Кое?
— Да… да дам на Сейдж или по-скоро — на Пола, вълшебния еликсир.
— Ще им дадеш… О! — Лейла наклони глава. — Какво те накара да вземеш това решение?
— Просто си казах, че точно сега нямам планове да го използвам. А те са семейство. Щом мога да им помогна да бъдат щастливи, защо не?
— Защо не? — тихо повтори тя, обхвана лицето му с ръце и го целуна. — Ти си един на милион.
— Да се надяваме, че са ми останали един-два на милион, които ще свършат работата. Зная, че е странно да говоря за това при сегашните обстоятелства, но реших, че трябва да знаеш. Някои жени биха го намерили за откачено или шокиращо. Ти, изглежда, не го приемаш така.
— Мисля, че е чудесно.
Отново го целуна и в този миг телефонът звънна.
— Запомни тази мисъл. — Фокс се плъзна към ръба, за да вдигне слушалката на апарата до леглото. — Здравей. Да. — Отмести телефона и прошепна на Лейла: — Кал е. Не, ще го оставим за утре. Може да почака. Защото съм с Лейла — каза той, затвори и я погледна. — Тази вечер съм с Лейла.
Не бе имала намерение да остава за цялата нощ, но за нейна изненада, когато се събуди, през прозорците нахлуваше слънчева светлина.