— Господи! Колко е часът?
Понечи да се претърколи и да стане от леглото, но Фокс я придърпа обратно под тялото си.
— Сутрин е, рано е. За къде бързаш?
— Трябва да отскоча до дома и да се преоблека. Фокс! — Насмешка, възбуда и искрено удивление се бореха в нея, когато ръцете му се раздвижиха под завивките. — Престани.
— Снощи казваше друго. Преброи ли колко пъти? — Той се засмя и сля устни с нейните. — Отпусни се. Ще позакъснееш. Мога да те уверя, че шефът ти няма да има нищо против.
По-късно, доста по-късно, докато търсеше втория си чорап, Фокс й донесе кутия кока-кола.
— Съжалявам. Това е единственото питие с кофеин, което имам.
Тя се намръщи, но сви рамене.
— Ще трябва да се задоволя с него. Добре че нямаш срещи преди десет и половина, защото едва ли ще бъда в кантората преди десет.
Фокс се загледа в нея, докато тя обуваше чорапа си.
— Може би трябва да ти помогна с това.
— Стой далеч от мен — засмя се тя и размаха пръст срещу него. — Говоря сериозно. Почти сме в работно време. — Изпъна чорапа и сложи обувките си. — Ще дойда на работа, когато мога.
— Ще те откарам до вкъщи.
— Благодаря, но ще повървя пеша. Имам нужда от малко въздух. — Стана и насочи пръст към него като пистолет. — Горе ръцете.
Когато Фокс се усмихна и повдигна ръце, тя се приближи и го целуна.
После забърза към вратата, преди да се разколебае.
Надеждите й да хукне направо към горния етаж бяха разбити, когато в къщата я посрещна Сибил, облегната на парапета.
— Я виж ти, кой влиза, изчервен от срам. Кю, малката сестричка се прибра.
— Трябва да се преоблека за работа. После ще говорим.
Втурна се нагоре, но Сибил я последва по петите.
— О, не. Ще поговорим, докато се преобличаш.
Когато Куин изскочи от кабинета и двете се промъкнаха в спалнята й, Лейла се предаде.
— Очевидно е, че съм прекарала нощта с Фокс.
— Играли сте шах? — засмя се Куин, докато Лейла сваляше дрехите си в движение и бързаше към банята. — Нали е любимата му игра?
— Не стигнахме до нея. Може би следващия път.
— Съдейки по усмивката ти, бих казала, че го бива и за други игри — отбеляза Сибил.
— Чувствам се… — Лейла забързано застана под душа изтощена, смаяна и загубила ума и дума. Леко дръпна завесата и попита Куин: — Защо не ми каза за този бонус? Че се възстановяват след секс толкова бързо, колкото когато пострадат?
— Не съм ли споменавала?
— Не — отвърна Сибил и силно смушка Куин.
— Като заговорихме за възстановяване, Неуморният заек е муден охлюв в сравнение с Кал. — Куин прегърна Сибил със съчувствие. — Не искам да тъгуваш и да се чувстваш лишена от нещо, Сиб.
Сибил присви очи.
— Колко пъти? Не ме заблуждавай, че не си броила — добави тя и рязко дръпна завесата.
Лейла я изпъна обратно и подаде ръка с пет разперени пръста.
— Пет?
После събра палеца и кутрето си, за да добави още три.
— Осем? Господи!
Лейла спря душа и грабна кърпа.
— Без двата пъти сутринта. Честно казано, малко съм уморена и умирам от глад. Човек бих убила за чаша кафе.
— Знаеш ли какво? — каза Сибил след миг. — Ще ти забъркам няколко яйца и ще ти налея огромна чаша кафе. Защото точно сега ти си моят герой.
Куин остана в стаята й, докато Лейла, увита в кърпа, втриваше лосион в раменете и краката си.
— Сладък е.
— Зная.
— Ще можете ли да спите заедно, да работите заедно и да се борите заедно срещу силите на злото?
— Вие с Кал успявате.
— Точно затова питам, защото комбинацията има и добри, и лоши страни. Ако имате трудни моменти, можеш да споделиш с мен.
— Мога да споделя всичко с теб, от самото начало. Това е един от нашите бонуси. — Беше истина и Лейла се замисли, обличайки халата си. — Чувствата ми към него, всичките ми чувства са в пълен безпорядък. Но за първи път в живота ми безпорядъкът не е толкова лошо нещо.
— Чудесно. Не се преуморявай днес, защото довечера имам важна сбирка. Кал иска да узнае каква идея има Фокс.
— За какво?
— Не зная. — Куин присви устни. — Не ти ли спомена? Някаква теория.
— Не, не ми каза.
— Може би все още работи върху нея. Във всеки случай, ще поговорим довечера.