Когато Лейла стигна до кантората, Фокс вече говореше по телефона. Следващият му клиент щеше да пристигне скоро и моментът не бе удобен да го притиска с въпроси за нови теории.
Прегледа графика му, търсейки свободен промеждутък и изпита гняв, примесен с тревога, когато се замисли защо не й бе споменал нищо.
Тъкмо се канеше да се възползва от кратка почивка, но влезе Сейдж и Лейла реши, че днес няма шанс да й бъде отделено време.
— Фокс ми се обади и каза, че мога да намина. Свободен ли е в момента?
— Почива си.
— Ще вляза само за малко.
Минаха тридесет минути, докато Сейдж излезе. Очевидно бе плакала, въпреки лъчезарната усмивка, с която застана срещу Лейла.
— В случай, че не знаеш, шефът ти е най-прекрасният, най-изумителният, най-невероятният мъж в цялата Вселена. В случай че не си го разбрала — добави тя и забърза навън.
Лейла въздъхна, опита се да преглътне въпросите си и гнева, породен от тях, и влезе при Фокс, за да види как му се е отразил очевидно много емоционалният половинчасов разговор.
Фокс седеше на бюрото си с изражение на човек, преживял нещо разтърсващо.
— Разплака се — заговори той. — Сейдж не плаче често, но сега просто избухна. Обади се на Пола и двете дълго плакаха. Все още не съм възвърнал равновесието си, така че ако имаш намерение да ги последваш, давай.
Тя не каза нищо, отиде до хладилника и му донесе кутия кока-кола.
— Благодаря. Имам уговорен час за… Направих си профилактичен преглед само преди няколко месеца и ще изпратят резултатите ми в клиниката. Сейдж има приятелка в Хейгърстаун, която е лекар. Записахме се за вдругиден и на следващия ден, когато Пола ще бъде…
— В овулация?
Фокс направи гримаса.
— Дори за човек с моето възпитание е трудно да го приеме напълно спокойно. Значи, вдругиден. В осем. Ще бъда в съда и просто ще отида след това. — Стана и пусна долар в стъкленицата. — Толкова е странно, мамка му. Ето, така е по-добре. Какво следва?
— Да обърнеш малко внимание и на мен. Куин ми каза, че снощи е трябвало да се срещнеш с Кал и Гейдж, за да обсъдиш с тях някаква нова теория.
— Да, но получих по-добро предложение за вечерта и… — Замълча. Познаваше този поглед. — Сърдиш ли се?
— Не зная. Зависи. Но определено съм озадачена от факта, че имаш идея, която смяташ, че си струва да споделиш с приятелите си мъже, но не и с мен.
— Щях да я обсъдя с теб, но и двамата бяхме твърде заети да се наслаждаваме на многократни оргазми.
Лейла не можеше да отрече това. Но бе отклонение от въпроса.
— Бях с теб през целия ден в кантората, през цялата нощ в леглото. Мисля, че можеше да намериш удобен момент да поговорим.
— Разбира се. Но не пожелах.
— Защото искаше първо да разговаряш с Кал и Гейдж.
— Донякъде, защото винаги съм споделял всичко първо с тях. Навик от тридесет години не се променя за една нощ. — В гласа му се прокрадна леко раздразнение. — И главно защото не мислех за друго, освен за теб. Исках да мисля само за теб. Имам право на малко време за това, по дяволите. Теорията ми за Джайлс Дент не беше подходяща за прелюдия и определено не би ми хрумнало да говоря за човешко жертвоприношение след секс. Убий ме.
— Трябваше… Човешко жертвоприношение? Какво имаш предвид?
Телефонът звънна и Лейла измърмори, преди да посегне над бюрото му, за да вдигне.
— Добър ден, кантората на Фокс Б. О’Дел. Съжалявам, в момента при господин О’Дел има клиент. Да предам ли нещо? — Написа име и номер върху купчината листи. — Да, разбира се. Ще се погрижа. Благодаря ви. — Затвори. — Можеш да им се обадиш, когато приключим с това. Трябва да узная за какво говориш.
— Нова версия. Ан пише, че Дент е възнамерявал да извърши нещо, което никой друг пазител не е правил, и че ще бъде платена тежка цена. Пазителите са добрите, нали? Винаги сме гледали така на тях, на Дент. Те са белите души. Но дори белите души понякога навлизат в сива зона. Или се доближават до нея. Непрекъснато виждам това в своята гилдия. Виждам на какво са способни хората, когато са отчаяни, когато смятат, че целта оправдава средствата, когато нямат друг избор. Кървавите жертвоприношения са по-присъщи на другата страна. Обикновено.
— Еленът, който Куин е видяла в съня си през зимата с прерязано гърло на пътеката. Невинна кръв. В дневниците често става дума за това. Вече стигнахме до извода, че Дент е извършил жертвоприношение. Но ти говориш за човешко.