— Казах ти, че не е нужно да идваш днес — намръщи се Фокс.
— Намерих си работа. — Тя престана да набира и се завъртя към него. — Преподредих хранилището както ми е удобно. И кухнята, и част от папките. После… Още ли вали?
— Да. — Той свали тънкото си яке. — Минава пет, Лейла.
Не одобряваше идеята да стои сама в кантората с часове.
— Увлякох се. Бяхме толкова съсредоточени върху дневниците, че забравихме за други насоки. Сибил издири вестникарски статии за Седемте, легендите, които се носят, пасажи от книги за Холоу. Разпределям ги в отделни файлове. По хронология, география, вид инцидент и прочие.
— Материали от двадесет години. Ще ти трябва доста време.
— Справям се по-добре, когато имам система и ред. Освен това всички знаем, че за времето и размера на щетите сведенията са оскъдни. — Лейла приглади косите си назад и наклони глава. — Как мина в съда?
— Добре.
— А мога ли да попитам за преди съда?
— Свърших своята част от работата. Казаха, че мога да… дам втората доза на Сейдж да я занесе сутринта. Тогава, предполагам, ще трябва да почакаме да видим дали някой войник е проникнал в базата.
— В наши дни не се чака дълго.
Той сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.
— Не мислех за теб, когато… дарявах. Стори ми се непочтено.
Устните на Лейла трепнаха.
— Разбирам. За коя мислеше?
— Осигуряват визуална стимулация с голи списания. Не обърнах внимание на името.
— Мъже!
— Сега мисля за теб.
Веждите й се повдигнаха, когато той направи крачка назад и затвори вратата.
— Така ли?
— И мисля, че трябва да дойдеш в кабинета ми. — Приближи се, хващайки ръката й. — За малко извънредна работа.
— О, господин О’Дел, жалко, че не съм вдигнала косата си на кок и не нося очила.
Той се усмихна и я поведе навътре.
— Жалко. Но… — Пусна ръцете й и разкопча снежнобялата блуза. — Да видим какво се крие тук днес.
— Мислех, че искаш да ми продиктуваш писмо.
— До господин или госпожа… бял дантелен сутиен, о, предна закопчалка. Това ли е стандартното облекло за офиса в днешно време?
— Не мисля, че би ти отивало — каза тя и изненадващо дръпна вратовръзката му. — Да видим какво се крие тук. Доста мислих за вас, господин О’Дел. — Развърза вратовръзката и я хвърли встрани. — За ръцете ви, за устните ви и многото начини, по които ги използвахте върху мен. — Разкопча колана му. — И отново ще ги използвате. — Издърпа и колана, оставяйки го да падне на земята. Свали сакото от раменете му. — Можете да започнете сега.
— Секретарката се държи като шефка.
— Офис мениджър.
— Както и да е. — Захапа долната й устна. — Харесва ми.
— Тогава и това ще ви хареса.
Побутна го към стола му и насочи пръст срещу него да не мърда. Гледайки го в очите, бавно свали бикините си.
— О, господи!
След като ги хвърли настрана, Лейла седна върху него.
Бе имал предвид дивана, може би пода, но точно в този момент, докато устните й жадно всмукваха неговите, столът изглеждаше идеален. Дръпна блузата й и потърка устни в дантелата на сутиена й. Тази жена не искаше бавно съблазняване, а огън и страст. Затова ръцете и устните му отвърнаха на жаждата й и я оставиха да диктува темпото.
— Откакто влезе, искам това. — Тя провря ръката си между телата им и разтвори ципа на панталона му. — Откакто влезе, Фокс.
Обви крака около кръста му в мига, когато той проникна в нея. Притисна го, наведе глава назад и задъхано простена. Устните й докосваха врата му, лицето му и отново се сливаха с неговите, докато ханшът й се поклащаше.
Трескаво го обгръщаше, завладяна от внезапен, неудържим копнеж. Той се предаде, остави се в нейна власт. Безсилен пред порива, позволи да бъде покорен, да изживее насладата. Когато достигна до върха, все още се чувстваше замаян от ритъма на тялото й. Тя докосваше лицето му, докато неуморно се носеше по вълните на своето блаженство.
Остана неподвижен и изумен, когато двамата си поеха дъх, дори когато тя стана и посегна към бикините си.
— Почакай. Мисля, че вече са мои.
Докато Лейла се заливаше от смях, той рязко се изправи и ги грабна от ръката й.
— Дай ми ги. Не мога да си тръгна без…
— Само ти и аз ще знаем, че не носиш бельо. Това вече ме подлудява. Трябва да се кача горе, да се отърва от този костюм. Ела с мен, после ще те откарам до дома.