— Ще почакам тук, защото, ако се кача горе с теб, ще ме вкараш в леглото. Фокс, бикините ми трябват. В комплект са със сутиена.
Той само се усмихна, докато се отдалечаваше. Възнамеряваше по-късно да вземе и другата част. Хрумна му да ги запечата като реликва, заедно със стола си.
Всичко хубаво свършва, помисли си Фокс, докато прекарваха следващите няколко часа в прелистване на втория дневник и търсене на скрит смисъл в обикновените думи на Ан. Отново настояването на Гейдж да прескочат някои подробности и да продължат напред не срещна одобрение.
— Ще изтъкна същите факти — заговори Сибил, възползвайки се от прекъсването, за да се освободи от напрежението в тила и раменете. — Трябва да имаме предвид, че е загубила любимия си. Била е в напреднала бременност с тризнаци. Ако и това не е травмиращо… Нуждаела се е от отдих. Трябвало е да се пази и същевременно да бъде силна. Мисля, че сме длъжни да проявим уважение.
— Според мен има и друго. — Лейла протегна ръка и докосна книгата, която Куин бе оставила. — Пише за шиене, за готвене и за жегата, защото чувства нужда да се дистанцира. Не споменава за Джайлс, жертвите и събитията. Не пише за онова, което мисли или се страхува, че ще се случи. Просто моментът е бил такъв.
Погледна Фокс и той кимна.
— И аз клоня в тази посока. Важното е онова, за което не пише. Нужно е усилие, за да преживее всеки ден. Запълва времето си с обикновени дейности. Но не вярвам да не е мислила за събитията преди и след онази нощ. Да не е изпитвала силни чувства. Не е било отдих, а по-скоро… Искала е да открием дневниците, дори този, който е пълен с подробности. Според мен… тя иска да каже, че след голямата загуба, личната жертва, ужаса, речете го както искате, идва ново начало, раждане. Животът продължава. Важното е човек да продължи да живее, да се занимава с обикновени неща. Както правим ние, нали? През всеки следващи седем години. Живеем.
— И какъв извод можем да направим? — попита Гейдж.
— Че част от процеса е просто да се живее. Това натрива носа на Туис всеки ден. Дали той знае? В пъкъла, където го е пратил Дент, дали знае? Мисля, че да, и се измъчва всяка сутрин, когато ставаме и се залавяме за обичайните си занимания.
— Харесва ми тази теория. — Куин потърка устни с пръст. — Може би дори така силата му намалява. Той се храни с отрицателни емоции, с агресивност. Когато има възможност, ги подхранва и те го зареждат. Не е ли логично да е валидно и обратното? Че обикновените емоции и действия, и проявите на любов отнемат от силата му?
— Купонът за Свети Валентин. — Лейла изправи гръб на стола си. — Нещо обикновено, забавно и весело. Той се опита да го развали.
— И по-рано, в ресторанта на хотела. Беше сплашване — напомни й Куин. — Но може би изборът на време и мястото е фактор. Имаше двойка, която празнуваше, флирт на свещи и чаша вино.
— Какво правиш, когато те ужили пчела? — попита Сибил. — Замахваш да я удариш. Може би сме го ужилили няколко пъти. Ще си припомним всички инциденти, за които знаем, всички видения. Тази идея води до друга. Когато нещо бъде записано, то добива сила, особено имената. Възможно е да е искала да изчака да мине известно време. Докато се почувства по-сигурна.
— Ние написахме думите — промълви Кал. — Онези, които изрекохме в нощта до камъка за ритуала, с който станахме кръвни братя.
— Придали сте им по-голяма сила — съгласи се Куин. — Записването, ето още един отговор. Ние записваме всичко. Може би това му дава сила и му е помогнало да започне по-отрано със заплахите, но носи и по някое ужилване.
— Когато знаем какво трябва да правим, когато мислим, че сме наясно какво ще ни струва — продължи Фокс, — трябва да го отбелязваме. Както е направила Ан, както и ние в онази нощ.
— Подписано с кръв при новолуние.
Сибил се усмихна и погледна Гейдж.
— Не бих отхвърлила тази идея напълно.
Гейдж стана и тръгна към кухнята. Искаше още кафе. По-скоро, искаше да си почине от досадното бърборене. Засега, а както изглеждаше, така щеше да е и още известно време, само говореха и не предприемаха нищо. Смяташе се за търпелив човек, трябваше да бъде, но ръцете го сърбяха за действие.
Когато Сибил влезе, не й обърна внимание. Не беше лесно. Тази жена не можеше да остане незабележима, но Гейдж полагаше усилия.
— Не помагаш с нищо, като си толкова раздразнителен и скептичен.