Когато жената излезе, той остана в кухнята и се запита на какво е готова, за да спаси хората, които и двамата обичат.
От снега нямаше и помен, когато Фокс излезе от кантората си сутринта. Слънцето грееше от лазурносиньо небе и сякаш се надсмиваше над мисълта за зима. Зелените пъпки по дърветата нетърпеливо очакваха да се разширят. Теменужките бяха пламнали като пожар в сандъчето пред цветарския магазин.
Той свали якето си и спокойно закрачи по широкия тротоар. Долавяше свежото ухание на пролетта, топлият полъх галеше лицето му. Денят бе твърде приятен, за да го прекара затворен в кантората си. Беше ден за разходки в парка или посядане на верандата.
Щеше да заведе Лейла в парка, да подържи ръката й, да преминат заедно по моста и да я полюлее на някоя от детските люлки. Да слуша смеха й, докато се издига нагоре.
Хрумна му да й купи цветя. Нещо скромно и пролетно. Идеята го накара да забави крачките си, да се огледа и да се втурне към отсрещния тротоар. „Нарциси“, помисли си той, докато отваряше вратата на магазина.
— Здравей, Фокс. — Ейми весело му махна с ръка, изниквайки зад щанда. Продаваше цветя от години и, изглежда, никога нямаше да й омръзнат. — Страхотен ден, а?
— Няма спор. Ето това искам — посочи той към нарцисите, ярки като слънца в хладилната витрина.
— Сякаш са нарисувани. — Тя се обърна и когато лицето й се отрази в стъклото, Фокс видя зловеща усмивка с остри зъби и стичаща се кръв. Направи крачка назад, но жената отново застана с лице към него и обичайната си приветлива усмивка. — Кой не обича нарциси? — зачурулика Ейми, докато ги увиваше. — За приятелката ти ли са?
— Да.
„Стряскам се от всичко“, каза си Фокс. Имаше твърде много грижи. Когато извади портфейла си, усети странен мирис, примесен с уханието на цветя. На тиня, сякаш някои от тях бяха изгнили във водата.
— Готово! Ще й харесат.
— Благодаря, Ейми.
Фокс плати и взе цветята.
— Довиждане. Предай много поздрави на Карли.
Той застина и рязко се завъртя.
— Какво? Какво каза?
— Казах, предай много поздрави на Лейла. — В очите й проблесна тревога и озадачение. — Добре ли си, Фокс?
— Да. Да.
Той отвори вратата, благодарен, че отново се озова навън.
Движението не бе натоварено и спокойно пресече улицата. Изведнъж притъмня, под слънцето премина облак. Прониза го студ — дъхът на зимата от пролетното небе. Ръката му стисна дръжките на цветята, когато се обърна, очаквайки да зърне създанието — какъвто и образ да приемеше то. Но нямаше нищо — нито момче, нито куче, мъж или тъмна сянка.
След миг я чу да го вика по име. Този път студът го обгърна, проникна в него до кости, заедно със страха в гласа й. Отново чу вика й, докато тичаше, долавяйки ужаса й, към старата библиотека. Втурна се през отворената врата, която се затръшна зад гърба му с ужасяващ трясък.
Вместо в празната зала с маси и сгъваеми столове на сегашния общински център попадна сред предишната обстановка. Етажерки с книги, мириса им, бюра, колички…
С усилие се опомни. Това не бе реалност. Демонът го караше да вижда несъществуващи неща. Но писъците й отекваха и Фокс хукна нагоре по стълбите, вземайки по две-три стъпала наведнъж. Тичаше с треперещи крака, както някога. Подмина таванското помещение и се надигна към вратата, през която се излизаше на покрива. Когато тялото му прелетя през нея, ранният пролетен ден бе преминал в знойна лятна нощ.
Потта се стичаше по кожата му като вода, страхът го разкъсваше отвътре.
Тя стоеше върху издадения перваз на капандурата над главата му. Дори в мрака видя кръвта по ръцете й, по камъните, за които се бе хванала, за да се покатери.
Карли. Името й отекваше в съзнанието му. Карли, недей. Не мърдай. Идвам да те хвана.
Но жената, която се обърна и го погледна, бе Лейла. Сълзите на Лейла се стичаха по бледите й бузи. Нейният глас изрече името му само веднъж, отчаяно. Погледна го в очите и промълви:
— Помогни ми. Моля те, помогни ми.
И Лейла бе тази, която полетя надолу от ръба, за да срещне смъртта си на улицата.
Четиринадесета глава
Събуди се плувнал в студена пот и чу Лейла да изрича името му отново и отново. Тревогата в гласа й, силата, с която разтърсваше раменете му, го изтръгнаха от съня и го върнаха в настоящето.