— Дошла е тук — прекъсна го Лейла. — В Хокинс Холоу.
— В деня преди рождения ни ден пристигна с кола от Ню Йорк. Упътили я как да стигне до фермата и се появила на прага. Аз не бях там. Кал имаше апартамент в града и бях отседнал при него. Карли се обади от кухнята на родителите ми. Нима съм мислел, че ще пропусне рождения ми ден? Изпаднах в паника. Мястото й не беше тук, не биваше да идва. Когато стигнах до фермата, въпреки всичко, което й казах, остана непреклонна. Каквото и да се случи, щели сме да го преодолеем заедно. Какво можех да й кажа?
— Какво й каза?
— Твърде много, но не достатъчно. Не ми повярва. Как би могла? Реши, че съм подложен на твърде голям стрес. Искаше да се върна в Ню Йорк и да си направя изследвания. Отидох до печката в кухнята и сложих ръката си върху включения котлон. — Фокс направи същото сега, в малката кухня на кантората, но не докосна котлона. Какъв смисъл имаше? — Би трябвало да очаква някаква реакция — добави той и изключи котлона. — Видя раната да изчезва. Засипа ме с въпроси и продължи да настоява да отида на изследвания. Съгласих се с всичко, при условие, че тя се върне в Ню Йорк. Отказа да тръгне без мен и намерихме компромисно решение. Обеща да стои във фермата, денем и нощем, докато мога да замина с нея. Остана през нощта и на следващия ден. Но по-следващата нощ… — Фокс отиде до мивката, облегна се на нея и се загледа в съседните къщи и тревните площи навън. — В града цареше лудост и сред целия хаос се обади майка ми. Събудила се, защото чула някой да потегля с кола, и хукнала навън. Карли била изчезнала с колата, взета назаем от приятелка, с която бе дошла от Ню Йорк. Обезумях, когато мама ми каза, че я няма от двадесет минути, дори малко повече. Не успяла да се свърже с мен, чула само пращене, когато опитала.
Той замълча и отново седна. Лейла просто протегна ръка над масата, за да хване неговата.
— Една от къщите на Мил стрийт гореше. Кал пострада сериозно, докато изваждаше децата. Три хлапета. Джак Проктър, който държеше железарския магазин, беше грабнал пушка и стреляше по всичко, което се движи. Два куршума, още два, презареждане. Двама тийнейджъри изнасилваха жена на Главната, точно пред методистката църква. Имаше и още инциденти, не е нужно да се впускам в подробности. Не можах да я намеря. Опитах се да засека мислите й, но имаше толкова много смущения. Като статично електричество по линията, веднъж я чух да ме вика.
Фокс вече не виждаше къщи и тревни площи, а огън и кръв.
— Побягнах и Напър изскочи насреща ми. Беше спрял колата си на тротоара. Държеше бейзболна бухалка и я размахваше срещу мен. Нямаше да успея да мина покрай него, ако Гейдж не го бе повалил. Дотича и Кал, с незараснали още рани от изгарянията. Покатерих се на колата, прескочих я и продължих да тичам, защото Карли ме викаше. Вратата на библиотеката, старата библиотека, беше отворена. Вече я усещах, долавях страха й. Изкачих се по стълбите, крещях, за да знае, че идвам. Към мен летяха колички, книги…
Беше толкова реално, сякаш случило се вчера, и той затвори очи, закривайки лицето си с ръце.
— Няколко пъти паднах, не помня колко, сякаш бягах насън. Излязох на покрива. Навън сякаш вилнееше ураган. Карли стоеше на онзи тесен каменен перваз горе. Ръцете й бяха целите в кръв, капеше по камъка. Казах й да не мърда. „Не мърдай, за бога. Идвам да те хвана“. Тя ме погледна, само за миг дойде на себе си и се обърна към мен с огромен страх. Каза: „Помогни ми. Моля те, помогни ми“. И се хвърли.
Лейла премести стола си до неговия и както през нощта, притисна главата му към гърдите си.
— Не стигнах навреме.
— Нямаш вина.
— Всяка стъпка, която направих с нея, беше погрешна. Всички тези погрешни стъпки я убиха.
— Не. Убил я е демонът.
— Тя не беше част от това. Никога нямаше да се забърка, ако не бях аз. — Фокс се отдръпна назад, за да довърши разказа си. — Снощи сънувах… — започна той и сподели всичко.
— Не зная какво да ти кажа — промълви Лейла. — Не зная дали има подходящи думи. Но… — Хвана ръката му и я задържа между гърдите си. — Сърцето ми се къса от болка. Не можеш да си представиш колко ме боли. Други, които знаят за случилото се и те познават, вече са ти казвали, че нямаш вина. Или ще го приемеш, или не. Ако Карли те е обичала, би искала да го приемеш. Не зная дали си сгрешил, като си я излъгал. Не зная дали аз бих приела за истина всичко, което зная сега, ако не го бях видяла и изживяла лично. Искал си да я държиш настрана, да запазиш онова, което сте имали, връзката ви и нея, далеч от всичко тук, от човека, който си тук. Зная какво е да искаш всичко да бъде на мястото си. Но световете ви са се сблъскали, Фокс, и не си имал власт.