— Накъде биеш?
— Не съм сигурна. Струва си Сибил да направи проучване за нея, за рода й. Може би е свързана. Може би Карли е разклонение на някое от нашите заплетени родословия.
— И Фокс случайно се е влюбил в нея?
— Именно. Не мисля, че е имало нещо случайно. Кал, ти бил ли си влюбен, истински влюбен в друга преди Куин?
— Не — отвърна той без колебание и замислено отпи още глътка кафе. — Мога да те уверя, че и Гейдж не е.
— То използва емоциите — изтъкна Лейла. — Какъв по-добър начин за причиняване на болка — да използва любовта на един от вас? Да я завърти като нож в сърцето му? Не вярвам, че е била обсебена случайно, Кал. Мисля, че е била избрана.
Петнадесета глава
Вечерта се събраха да почетат и за първи път от много страници и много месеци, изминали за Ан, тя пишеше за Джайлс и Туис.
„Нова година е. Преход от онова, което е било, към онова, което е и може би ще бъде. Джайлс ме помоли да изчакам до началото на новата година, преди да пиша за случилото се през старата. Дали тези преходи във времето наистина изграждат щитове срещу мрака?
Той ме изпрати надалеч, преди да започнат родилните ми болки. Не можеше да изпълни дълга си, ако бях до него. Срамувам се, че плаках, че със сълзите си и отчаяните си молби го накарах да страда. Не можеше нито да бъде разколебан, нито да ме изпрати разплакана. Изтри сълзите ми с пръсти и се закле, че ако такава е волята на боговете, един ден отново ще се намерим.
В онзи момент не ми беше до боговете с техните повели, капризния им нрав и студените им сърца. Все пак моят любим им се бе врекъл далеч преди да се врече на мен, а нима мога да съпернича на богове? Той имаше своя дълг, своите битки, а аз… сложи ръце на корема ми, където растеше новият живот… аз имах своите. Без мен стореното от него не би означавало нищо и усилията му щяха да са напразни.
Не се разделихме със сълзи, а с целувка, докато синовете ни ритаха между нас. Тръгнах със съпруга на братовчедка си, надалеч от любимия, от колибата, от камъка. Тръгнах в една топла юнска нощ и докато се отдалечавах, той извика след мен: «Това не е смърт».
В дома на братовчедка си намерих добротата, за която вече писах на други страници. Приютиха ме, запазиха тайната ми дори когато той дойде. Звярът. Мракът. Туис. Треперех от страх и болка на леглото в таванското помещение на малката им къща. Яви се в човешкия си образ, когато синовете ми започваха своята битка за живот.
Почувствах тежестта му върху сърцето си. Пръстите му се прокрадваха през въздуха, търсеха ме, както ястреб търси заек. Но не ме откриха. Когато съпругът на братовчедка ми отказа да участва с факла и омраза в похода срещу моя любим, към колибата и камъка, почувствах яростта на Туис. Мисля, че долових и озадачение. Той нямаше власт тук.
Флетчър, милият Флетчър, бе спасен от онова, което щеше да се случи до Свещения камък.
Знаех, че ще бъде тази нощ. Разбрах го при първите болки. Край, който не е край, и ново начало. Нещата бяха свързани, както желаеше Джайлс, каквато бе волята му. Нека демонът вярва, че е негово дело, негова воля, но Джайлс завъртя ключа. Джайлс щеше да плати за отварянето на ключалката.
Скъпата ми братовчедка мокреше лицето ми. Не можехме да повикаме акушерка или майка ми, от която отчаяно се нуждаех. Не любимият ми крачеше неспокойно в стаята долу, а Флетчър, толкова силен, толкова предан. Докато болките се усилваха и вече не можех да сдържам виковете си, видях своя любим да стои до камъка. Видях факлите, които горяха в мрака. Видях какво се случи там.
Дали бе видение на замаяна родилка, или скромната ми дарба? Мисля, че и двете, първото подсилваше второто. Той знаеше, че съм там. Моля се да не е било просто желание на страдащото ми сърце, а истина. Знаеше, че съм до него, защото чух мислите му да се стремят към моите и да ги достигат за един благословен миг.
«Бъди силна, любима, пази се».
Беше сложил амулета със зеления камък и червените петна по него блестяха на светлината на огъня и факлите, с които онези хора вървяха към него.
Спомних си думите, които изрече като заклинание до камъка.
«Нашата кръв, неговата кръв, тяхната кръв. Едно на три части и три в едно цяло».
Напъвах, в болки и кръв се борех за живота. Виждах лицата на онези, които бяха дошли за него. Скърбях заради онова, което им бе сторено, онова, което щеше да ги сполети. Чух младата Хестър Дийл да заклеймява него и мен. И продължавах да напъвам. Видях да побягва, когато Джайлс я освободи. Беше потна, изцапана с кръв, обезумяла.