Видях демона в очите на човека и омразата на мъжете и жените, заразени от него като от чума.
Тя се надигна в огъня, силата на любимия ми. При саможертвата му лумнаха пламъци, кръвта около камъка закипя. Първият ни син се роди, докато бях заслепена от светлината. Виковете ми се сляха с писъците на обречените.
Докато огънят бушуваше и изпепеляваше земята, синът ми проплака за първи път. В неговия глас и тези на братята му, когато излязоха от утробата ми, чух надежда. Чух любов.“
— Това потвърждава много от нещата, които вече знаем — отбеляза Кал, когато Куин затвори дневника. — И поражда нови въпроси. Не може да е съвпадение, че Ан е родила точно когато Дент се е изправил срещу Туис.
— Силата на живота. Невинният живот. — Сибил започна да изброява, свивайки по един пръст. — Мистичен живот. Болка и кръв. На Ан, на Дент, на демона. На хората, последвали Туис. Интересно е и това, че Туис е дошъл до къщата, където Ан се е криела, и не е получил нищо. Още тогава хората в тази къща и земите около нея са били защитени.
— Дент се е погрижил, нали? — предположи Лейла. — Не би изпратил Ан там, без да знае, че е в безопасност. Ан и синовете им. — Погледна Фокс. — И техните наследници.
— Знаела е какво ще се случи. — Фокс не бе пожелал бира или вино, нито дори кока-кола, и пиеше вода. — Знаела е, че всеки, оказал се до колибата на Дент в онази нощ, е обречен да бъде принесен в жертва.
— Чия е вината? — попита Гейдж. — Не биха отишли там, ако Туис не ги е повел. Ако Дент не бе направил хода си, те са щели да го изгорят с факли.
— Все пак са били хора, невинни хора. Но… — продължи Сибил, преди той да възрази: — съгласна съм с теб почти за всичко. Можем да добавим, и че ако Джайлс не бе сторил нищо или тактиката му се бе оказала несполучлива, заразата е щяла да се разпространи, да ги накара да се избиват помежду си, за да се храни от яростта им. Ан го е приела. И аз съм склонна да го приема.
— Споменава за амулета. — Куин взе забравената си чаша вино. — Едно на три части и три в едно цяло. Камъкът се е разделил на три, по една третина за всеки от вас. Номерът е отново да стане цял.
— Кръв. — Сибил огледа лицата на тримата мъже. — Говорел е за кръв. Опитвали ли сте да използвате кръвта си, смесената си кръв?
— Не сме глупави. — Гейдж се приведе на стола си. — Опитвали сме неведнъж.
— Но не и ние. — Лейла повдигна рамене. — Неговата, нашата, тяхната. В нас трите с Куин и Сибил тече негова кръв. Фокс, Кал и Гейдж носят онази част, която той нарича „нашата кръв“. Ако съберем всичко това, ще получим и тяхната.
— Логично, умно и малко неприятно — реши Куин. — Да опитаме.
— Не тази вечер. — Сибил даде знак на Куин да остане на стола си. — Не се пролива кръв току-така. Още когато са били десетгодишни, тримата са знаели, че подобно нещо изисква ритуал. Нека направя малко проучване. Ако ще дам капки от кръвта си, не искам да отидат на вятъра… или по-лошо, да дадат сила на врага.
— Имаш право. — Куин се облегна назад. — Много си права. Но, господи, крайно време е да направим нещо. Изминаха пет дни, откакто Голямото зло се върна в играта.
— Не е твърде много време — сухо каза Гейдж. — Когато на няколко пъти си чакал по седем години.
— Прибягна до доста пикантерии. Пожарът във фермата, озверяването на Блок. — Кал хвърли поглед към предния прозорец и мрака отвъд него. — Събира сили. Колкото повече се бавим, толкова по-мощно ще ни връхлети.
— След този оптимистичен извод, аз си тръгвам. — Гейдж стана на крака. — Обадете ми се кога отново да срежа китката си.
— Ще ти изпратим съобщение. — Сибил също стана. — Време е за проучване. Ще се видим с вас, красавци, утре у семейство О’Дел. Нямам търпение — добави тя и потупа Фокс по рамото, докато минаваше покрай него.
— Кал, трябва да погледнеш тостера.
Кал повдигна вежди срещу Куин.
— Тостерът? Защо?
— Нещо не е наред с него. — Тя се запита как е възможно интелигентен мъж да загрява толкова бавно. Нима не разбираше, че е време да оставят Лейла и Фокс насаме за минута? Сграбчи ръката му и завъртя очи. — Ела да го видиш.
— Мисля, че и аз трябва да се прибирам — каза Фокс, докато бяха сами.
— Защо не останеш? Не е задължително да… Може просто да поспим.
— Толкова зле ли изглеждам?