„Весела къща“, помисли си Лейла, когато чу смеха и виковете на детето през прозорците. Дори Ан бе намерила много щастие тук.
— Знаеш ли какво става с Фокс? — шепнешком попита Джоан, докато с Лейла работеха една до друга.
— Да.
— Ще ми кажеш ли?
Лейла се огледа. Фокс бе излязъл от стаята. Не можеше да се успокои, помисли си тя. Все още не се бе съвзел.
— Разказа ми за Карли. Случи се нещо, което му напомни за нея и го разстрои, и ми разказа.
Джоан не каза нищо, само кимна и продължи да подготвя зеленчуците.
— Много я обичаше.
— Да. Зная.
— Добре че знаеш това, че го разбираш. Беше щастлив с нея, а после тя разби сърцето му. Ако беше оживяла, щеше да го разбие по друг начин.
— Не зная какво имаш предвид.
Джо я погледна.
— Никога нямаше да го разбере напълно. Да опознае всяка негова страна. И да го приеме такъв, какъвто е. Ти можеш ли?
Преди Лейла да отговори, Фокс побутна вратата на кухнята, носейки племенника си на гръб като маймунче.
— Някой да махне това чудовище от мен!
Още хора нахълтаха в кухнята, наляха се още питиета. Множество ръце посягаха към хапките, подредени върху подноси на масивната кухненска маса. Сред глъчката влезе Сейдж, ръка за ръка със симпатична брюнетка с бадемови очи, която можеше да бъде само Пола.
— Аз ще пийна малко от това. — Сейдж грабна бутилката вино и си наля голяма чаша. — Пола няма да пие. — Сейдж избухна в прочувствен гръмогласен смях. — Ще си имаме бебе.
Все още се смееше, когато Пола докосна лицето й. Целунаха се в кухнята на старата фермерска къща, докато около тях отекваха викове и поздрави.
— Ще си имаме бебе — отново каза Сейдж и се обърна към Фокс. — Добра работа. — Хвърли се в прегръдката му. — Мамо!
Със светнало лице тя размени прегръдки с майка си, баща си, другия си брат и сестра си.
Сред всеобщото вълнение Лейла видя как Пола пристъпи към Фокс. Както бе сторила със Сейдж, тя докосна лицето му.
— Благодаря ти. — Потърка буза в неговата. — Благодаря ти, Фокс.
Лейла забеляза как светлината се върна в очите му. Тъгата отшумя и на нейно място засия радост. Нейните очи се насълзиха, когато го видя да целува Пола и да прегръща нея и сестра си, така че тримата станаха едно цяло за миг.
Джоан се приближи и застана точно срещу Лейла. Целуна я по челото, по двете бузи и леко по устните.
— Току-що отговори на въпроса ми.
Уикендът отмина неусетно и в началото на новата работна седмица в Холоу все още бе тихо. От небето се изсипа дъжд, който задържа температурите по-ниски, отколкото повечето хора очакваха през април. Но фермерите разораваха нивите си, а пролетните цветя разцъфтяваха. Магнолията зад кантората на Фокс бе отрупана с розови чашки и лекият бриз развяваше стръкове с напъпили лалета, които скоро щяха да засияят в яркожълто или алено. Крушовите дръвчета покрай главната улица бяха покрити с пъпки и цвят. Прозорците блестяха, след като търговците и домакините бяха предприели пролетно почистване. Когато дъждът отмина, градът, който Фокс обичаше, заблестя като скъпоценен камък в подножието на планината.
С нетърпение бе очаквал този слънчев ден. Възползвайки се от него, задърпа Лейла от бюрото й.
— Излизаме.
— Тъкмо щях…
— Може да почака, докато се върнем. Погледнах графика, свободни сме. Виждаш ли това навън? Тази странна, непозната светлина? Нарича се слънце. Да излезем и да му се насладим.
Реши въпроса, като я повлече към вратата.
— Какво се върти в ума ти? — попита Лейла.
— Секс и бейзбол. Обичайните пролетни забавления на един млад мъж.
Краищата на косите й затанцуваха от вятъра, когато присви очи срещу него.
— Няма нито да правим секс, нито да играем бейзбол в сряда по пладне.
— Тогава ще се задоволим с разходка. След още няколко седмици ще можем да свършим малко истинска градинарска работа.
— Занимаваш се с градинарство?
— Едно фермерско дете не прекъсва връзката си със земята. Имам няколко сандъчета за пред кантората. Аз засаждах, а госпожа Хоубейкър даваше разумни съвети.
— Сигурно и аз ще мога да давам съвети.
— Не се и съмнявам. Вие трите бихте могли да си направите хубава зеленчукова и билкова градина в задния двор, даже и няколко цветни лехи откъм улицата.