Сибил влезе с бележник в ръка. Стовари го на масата и взе бутилка вино. Дългите й коси бяха прихванати назад със сребристи шноли, които проблясваха сред черните къдрици. Носеше прилепнал бял панталон и къса блуза в бонбоненорозово. Ноктите на босите й крака бяха лакирани в тон с блузата.
Фокс винаги забелязваше подобни подробности. Той самият едва успяваше да съчетае два еднакви чорапа.
— Е… — Тъмнокафявите й очи срещнаха погледа му. — Дойдох да запиша показанията ти.
— Няма ли да прочетеш правата ми? — Когато Сибил се усмихна, той сви рамене. — Казахме ти най-важното, когато пристигнахме.
— Подробности, господин адвокат. — Гласът й бе равен като пласт сметана. — Куин особено държи на подробностите в бележките си за книга, а и са нужни на всички ни, за да добием цялостна представа. Куин разпитва Лейла, докато тя се преоблича. Имаше кръв по ризата. Твоя, предполагам, защото по нея няма нито драскотина.
— По мен вече също няма.
— Да, необикновената ти изцелителна сила. Ще ми опишеш ли всичко, красавецо? Зная, че е досадно, защото, когато дойдат другите, и те ще поискат да чуят. Но нали така казват в криминалните сериали? Повтаряй, преповтаряй и може да си спомниш още нещо.
Имаше право, и Фокс започна от мига, в който бе вдигнал поглед и бе видял гарваните.
— Какво правеше, преди да погледнеш нагоре?
— Вървях по Главната. Отивах да се видя с Кал. Да пийна бира. — Дяволито присви устни и повдигна бутилката. — Тук получих безплатна.
— Ти я купи, доколкото си спомням. Щом си вървял към площада и тези птици са се събирали върху жиците над кръстовището като във филма на Хичкок, би трябвало да ги забележиш по-рано.
— Бях разсеян, мислех си за… работа и други неща. — Прокара пръсти през косите си, все още влажни, след като бе отмил птичите нечистотии от тях на мивката. — Гледах по-скоро към другата страна на улицата, отколкото напред. Лейла тъкмо излизаше от „При мамчето“.
— Отскочи да купи за Куин от ужасното нискомаслено мляко. Дали е късмет, добър или лош, че и двамата сте се оказали там в онзи момент? — Сибил наклони глава встрани и повдигна вежди. — Или не е било случайно?
Допадаше му нейната проницателност и пъргавият й ум.
— По-склонен съм да вярвам, че не е случайност. Ако Голямото зло е искало да ни покаже, че отново е готово за подвизи, би постигнало по-силно въздействие, ако поне един от нас е на мястото. Не би било толкова забавно, ако просто чуем за случилото се.
— И аз мисля така. Заедно стигнахме до извода, че може да въздейства по-бързо върху животни или хора в състояние, което ги прави уязвими. Значи гарвани. Това вече се е случвало.
— Да. Гарвани или други птици да се спускат към прозорци, хора и сгради. Когато отново се случи, дори хора, които са били тук предишния път, се изненадват. Сякаш за първи път виждат подобно нещо. Това е един от симптомите, така да ги наречем.
— Имало е и други хора. Пешеходци, шофьори…
— Разбира се.
— И никой не се е спрял да каже: „По дяволите, вижте тези гарвани там горе“.
— Не. — Фокс кимна, следейки мисълта й. — Никой не ги видя и не забеляза нищо странно. И друг път е ставало така. Някои хора виждат несъществуващи неща, други не виждат съществуващи. Но никога не е започвало толкова рано преди Седемте.
— Какво направи ти, след като видя Лейла?
— Продължих по тротоара. — Обзет от любопитство, наклони глава в опит да прочете бележките й наопаки. Когато видя неразбираеми завъртулки и знаци, се запита как изобщо някой може да ги разгадае. — Спрях за секунда, както би сторил всеки, и продължих. Тогава… първо го почувствах, както винаги. Нещо като осъзнаване. Сякаш космите на тила ти настръхват или усещаш гъдел между плещите. Видях ги, първо в главата си, а после погледнах нагоре и ги зърнах с очите си. Лейла също ги видя.
— И никой друг?
— Никой. — Той отново зарови пръсти в косите си. — Едва ли. Исках да влезем вътре, но нямаше време.
Сибил не го прекъсна с въпрос, докато й доразказа останалото. Щом свърши, остави молива си и му се усмихна.
— Голям сладур си, Фокс.
— Вярно. Такъв съм. Защо?
Усмивката й не изчезна, когато стана и заобиколи масичката. Обхвана лицето му с ръце и леко го целуна по устните.
— Видях якето ти. Разкъсано е и цялото е в птича кръв и бог знае още какво. Това можеше да сполети Лейла.