— Не, няма да го кажа. — Тя се обърна към него. — Не очаквай да кажа, и че съм готова да се впусна в бизнес начинание, което не съм сигурна дали желая, в град, който може би няма да съществува след няколко месеца. Дори и да искам собствен бизнес, не съм мислила да го започна тук. Дори и да искам да отворя магазин, как да мисля за всички подробности сред тази лудост?
Той остана мълчалив за миг и Лейла би се заклела, че чу диханието на старата къща.
— Вярвам, че е важно да преследваш мечтите си, когато край теб цари лудост. Моля те да помислиш върху това. По-скоро върху нещо, за което досега не си се замисляла. Да останеш. Да откриеш магазин, да ми помагаш в офиса, да основеш нудистка колония или да плетеш макраме. Не ме интересува, стига да се чувстваш щастлива. Но искам да помислиш за оставане, Лейла, не само докато надвием едно вековно зло, а за цял живот. За живот тук, с мен.
Докато тя стоеше с втренчен в него поглед, Фокс се приближи още.
— Запази това в някое кътче на съзнанието си. Влюбен съм в теб. Отчаяно, безвъзвратно влюбен. Можем да изградим нещо добро, стабилно и истинско. Нещо, което да прави всеки ден значим. Това е моето желание. Помисли си и когато решиш, ми кажи какво искаш.
Той тръгна обратно към вратата, отвори я и изчака.
— Фокс…
— Не искам да чувам, че не знаеш. Разбирам. Кажи ми, когато решиш. Малко си разстроена и смаяна, разбирам и това — каза той, докато заключваше. — Почини си до края на деня.
Лейла понечи да възрази, лицето й го издаде. Но размисли.
— Добре. Трябва да свърша някои неща.
— Тогава ще се видим довечера. — Той се отдръпна крачка назад. — Тази сграда не е единственото нещо с потенциал.
Обърна се и се отдалечи по тротоара под априлското слънце.
Шестнадесета глава
Хрумна му да се напие. Можеше да се обади на Гейдж, който навярно седеше някъде на чаша кафе или газирано, да помърмори само за разтоварване и да се насвятка в някой бар. Кал също щеше да дойде, трябваше само да го повика. За това бяха приятелите, да споделят мрачните му мигове.
Или просто да купи бира, може би бутилка уиски „Джак Даниълс“ за разнообразие, да я отнесе у Кал и да се напие там.
Но знаеше, че няма да направи никое от двете. Планираното пиянство не бе забавно. Предпочиташе да бъде щастлива случайност. Работата, реши Фокс, е по-добър начин да убие времето, отколкото съзнателно да се налива.
Имаше достатъчно задачи за останалата част от деня, особено при спокойното темпо, с което бе свикнал да работи. Усамотението в офиса следобед му даде още време и пространство за размисъл. Според Фокс правото да размишлява бе едно от изконните човешки права. Освен ако се проточеше повече от три часа — тогава се превръщаше в детинска глезотия.
Нима тя наистина си въобразяваше, че е прекрачил някаква граница и е действал зад гърба й? Че се опитва да я манипулира, да й оказва натиск? Манипулирането не бе напълно чуждо за него, не можеше да отрече, но в този случай нямаше нищо подобно. Познавайки я, просто си бе помислил, че Лейла ще оцени труда, който е положил, за да събере информация и цифри и да й ги представи в организиран вид. Бе очаквал тя да ги приеме със същата радост както букет нарциси.
Просто малък подарък, който бе решил да й направи, защото мислеше за нея.
Застана в средата на кабинета си, жонглирайки с три топки, докато отново прехвърляше всичко през ума си. Бе искал да й покаже сградата, пространството, възможностите. И да види как очите й засияват. Това бе стратегия, не манипулация. Господи, нито бе подписал договор, нито бе кандидатствал за кредит и лиценз от нейно име. Просто бе отделил време да провери какви стъпки трябва да предприеме тя, за да започне бизнес.
Но едно нещо не бе предвидил в стратегията си. Не му бе хрумнало, че Лейла не мисли да остава в Холоу. С него.
Изпусна една от топките и подскочи, за да я улови. Застанал стабилно, продължи с жонглирането.
Ако бе направил някаква грешка, това бе самозаблудата, че тя го обича, че възнамерява да остане. Не си бе задал въпроса сериозно, дали силните му чувства са споделени, дали има нещо, което би я задържало тук след Седемте. Бе повярвал, че долавя същите сигнали от нея, а сега трябваше да приеме, че е било само отражение на неговите собствени чувства.
Това не бе просто горчив хап за преглъщане, а нещо, което засядаше на гърлото и задушаваше, преди човек да успее да се пребори с него. Но колкото и неприятно да е, помисли си той, един мъж трябваше да поеме отрезвяващата си доза.