Стени и врати. Сигурни, добре отделени и клиентката да може да се заключи отвътре. Проклет да беше, че я бе накарал да мисли за пробни.
Отчаяно съм влюбен в теб.
Лейла затвори очи. Дори сега, когато го чу в съзнанието си да изрича тези думи, сърцето й се преобърна.
Не бе могла да отвърне със същото. Защото не стояха в стара сграда с примамлива атмосфера в обикновено малко градче, а в къща, която неведнъж е била очукана и изпотрошена, в този прокълнат град. Подходящо определение, нали? Всеки момент можеше да избухне в пламъци.
По-добре бе да измине пътя внимателно, крачка по крачка, докато го накара да разбере, че най-доброто и за двамата, и за всички е нещата да останат такива, каквито са. Най-важното бе да продължат напред.
Под душа тя се предаде на успокояващите струи. Щеше да му се реваншира. Не бе сигурна какво желае или за какво би се осмелила да мечтае. Но знаеше, че го обича. Вероятно това бе достатъчно, за да продължат напред.
Когато повдигна лице към душа, змията безшумно изпълзя от канала.
Куин тръгна с енергична походка по улицата, за да бъде с чиста съвест. Малко повече движение не представляваше никаква трудност, особено при мисълта за сладоледа и пролетта, която събуждаше всичко наоколо. Нарциси и зюмбюли, помисли си тя и размаха ръце, за да ускори пулса си. Цъфнали дървета и зелени треви, които вече поникваха.
Сибил имаше право, градчето беше страшно красиво. Лесно прие идеята за оставане тук. Харесваха й старите къщи с покрити веранди, наклонените тревни площи и градини. Като общителен човек, изпитваше задоволство да живее сред толкова хора, които познава по име.
Сви покрай ъгъла и продължи със същото бързо темпо. Шамфъстък и маслен крем, помисли си тя. Ако си вземеше и от карамеловия сладкиш, здравословната й балансирана вечеря щеше да отиде по дяволите. Но приятелката й се нуждаеше от сладолед и женска компания. Кой щеше да брои калориите?
Спря за миг и се намръщи, когато стигна до къщите на ъгъла. Не беше ли минала вече покрай този ъгъл? Би се заклела… поклати глава и продължи, обърна се и след няколко секунди се озова точно на същото място.
Тръпка на страх пропълзя по гърба й. Съзнателно сви в обратната посока и започна да подтичва. Същият ъгъл, същите къщи. Побягна напред и отново попадна тук, сякаш улицата променяше положението си и мамеше. Дори когато се затича към една от къщите, за да потърси помощ, краката й някак се върнаха обратно на тротоара, на същия ъгъл.
Докато мракът се спускаше над нея, побягна с все сили, преследвана от собствената си паника.
В боулинг центъра Кал стоеше до баща си с ръце на кръста и гледаше как инсталират новата автоматична система за отчитане на резултати.
— Ще бъде страхотно.
— Дано си прав. — Джим изду бузи. — Голям разход е.
— Трябва да влагаме, за да печелим.
Беше се наложило да затворят пистите за деня, но залата за видеоигри и барчето работеха. Идеята на Кал бе всеки, който се отбие, да види процеса… напредъка.
— Всичко се управлява от компютри. Зная как звучи това — промърмори Джим, преди Кал да каже нещо. — Като бръщолевенето на баща ми, когато най-сетне го придумах да сложим машини за кегли вместо няколко момчета да ги подреждат на ръка.
— Имал си право.
— Да, имах, разбира се. — Джим пъхна ръце в джобовете на традиционния си свободен панталон. — Предполагам, че сега ти изпитваш същите чувства.
— Ще даде тласък на бизнеса и ще увеличи приходите. Ще има възвръщаемост в дългосрочен план.
— Да, вече не можем да се откажем, да видим как ще потръгне. По дяволите, отново говоря като баща си.
Кал се засмя и потупа Джим по рамото.
— Трябва да изведа Лъмп на разходка. Ще дойдеш ли с нас, дядо?
— Не. Ще остана тук да се цупя и мърморя за щурите нововъведения.
— Връщам се след няколко минути.
Подсмихвайки се, Кал поведе Лъмп навън. Кучето обичаше разходките из града, но се натъжаваше при вида на каишката. Издаде го жалният му поглед, когато Кал я закачи за нашийника.
— Не се дръж като бебе. Такъв е законът, приятел. Зная, че няма да ти хрумне да направиш някоя глупост, но законът си е закон. Или искаш да се наложи да те измъквам от кучкарника?
Лъмп тръгна с наведена глава като военнопленник към стъпалата отзад. Спазваха този режим от известно време и Кал знаеше, че след първите няколко минути кучето ще живне, доколкото можеше да живне Лъмп.