— Какво ще направиш тогава? Ще излезеш да скиташ. Много те бива да се шляеш. Или ще хванеш самолет за някъде и ще се върнеш за големия финал? Или предпочиташ тази година да го пропуснеш?
— Върнах се в този ад, защото съм дал клетва. — С ярост, бушуваща в него като ураган, Гейдж се приближи към Кал. — Иначе, честно казано, ако ще целият град да изгори. Не означава нищо за мен.
— Теб не те е грижа за нищо.
— Престанете! — отсече Фокс и застана между тях. — Няма да постигнем нищо, ако се настройваме един срещу друг.
— Предлагаш да вдигнем лозунги за мир и да плетем венци от маргаритки?
— Слушай, Гейдж. Ако искаш да си тръгнеш, вратата е ето там. А ти, ако не можеш да измислиш друго, освен да го сриташ — обърна се Фокс към Кал, — внимавай същата врата да не удари задника ти, когато се затръшва.
— Нямам желание да сритвам никого.
Дочула препирнята, Сибил ускори крачките си, бързо прецени настроенията в кухнята и се намеси, преди да се стигне до размахване на юмруци:
— Е, това е страшно продуктивно. — Тя се промъкна между тримата гневни мъже, грабна чашата от ръката на Гейдж и отпи. Гласът й издаде само леко отегчение: — Поне някой умно се е сетил да извади уискито преди тестостероновата атака. Ако искате да се биете, момчета, излезте навън. Вие се възстановявате бързо, но не и мебелите в тази къща.
Фокс първи охладня. Остави уискито, което вече не искаше, и глуповато сви рамене.
— Те започнаха.
Сибил с насмешка повдигна вежди.
— А ти винаги им се връзваш, каквото и да намислят? Скачане с бънджи, игра с кибрит? Ето какво ще направим. Ще сервирам нещо за хапване и пийване, за да задоволим основните си човешки потребности. Когато се успокоим, ще си разкажем кой какво е преживял.
— Гейдж не желае да говори — каза Кал.
— И аз не изгарям от желание. — Тя погледна Гейдж. — Но трябва. Това също е важна човешка потребност и оръжие срещу Голямото зло. — Усмихвайки се с устни, на които бе сложила предизвикателно коралово червило преди да слезе, тръсна коси назад. — Какво ще кажете да поръчаме пица?
Макар и не особено удобно, но някак им се струваше по-спокойно да седят в хола, вместо на масата в трапезарията като разумни възрастни хора. Сибил поднесе плато с предястие, докато чакаха пицата. Фокс седна на пода до краката на Лейла.
— Първо дамите — предложи той. — Куин?
— Излязох за сладолед и щом щях да ям сладолед, реших първо да се поразходя за изгаряне на калории. — Пръстите й усукваха сребърното синджирче на шията й. — Но все се озовавах на едно и също място, на един и същ ъгъл. В която и посока да тръгнех. Не можех да намеря пътя, не можех да се прибера у дома. — Стисна ръката на Кал и потърка чело в рамото му. — Не можех да ви открия, беше пълен мрак. Нямаше никого и не можех да се върна обратно.
— При мен всичко беше изчезнало. — Кал обгърна раменете й и я притегли към себе си. — Градът беше разрушен, всички бяха мъртви, разкъсани на парчета. Дотичах тук, но нямаше нищо. Само димяща яма в земята. Не знаех накъде да тръгна, търсех ви. Защото не можех, не исках да повярвам, че… Тогава видях теб и Фокс.
— Аз видях първо теб — обърна се Куин към Фокс. — Сякаш премина през водопад. Отначало образът ти беше смътен, а стъпките ти… тичаше, но звукът беше приглушен. После всичко се проясни. Ти хвана ръката ми и всичко се проясни. Това означава нещо, не мислите ли? — Куин погледна останалите. — Бях на ръба на истерия. Мисля, че вече съм била на онова място поне веднъж и се въртя в кръг. Тогава видях Фокс и когато хвана ръката ми, нещата станаха каквито бяха преди. После дойде и Кал.
— Не бяхте там, никой от двама ви. Нямаше нищо. Изведнъж се появихте. — Кал поклати глава. — Сякаш някой превключи на друг канал. Едно щракване. Ти беше целият в кръв — каза той на Фокс.
— При мен наизскачаха паяци — започна Фокс и им разказа. — Не забелязах нищо странно в града, когато излязох. Видях те на ъгъла, Куин. Изглеждаше объркана. Бях те чул, както и другите. Като лоша телефонна връзка, слаба и пращяща. Но чувах писъците на Лейла. Те звучаха силно и ясно.
— Бил си на две преки оттук — изтъкна Куин.
— Чувах писъците й — повтори той. — Докато стигнах до къщата. Изведнъж стихнаха. Сигурно тогава си припаднала.
— Стана, след като Куин излезе. Отиде да купи сладолед, защото бях разстроена. — Лейла отмести поглед към Фокс и обратно към преплетените им пръсти в скута си. — Реших да взема душ, докато се върне. Усетих първата да пропълзява по крака ми. Излизаха от канала. Змии. Така се разпищях, че е цяло чудо, че не са ме чули в съседния окръг.