— Аз не те чух — каза Сибил. — Бях долу и не чух нищо.
— Не преставаха да излизат. — Когато дъхът й секна, Лейла бавно преглътна и продължи: — Отдръпнах се от душа, но бяха по целия под. Изпълзяваха и от мивката. Опитвах се да си повтарям: „Не са истински“, но не можех, губех разсъдък. Когато вратата не се отвори, напълно обезумях, заудрях ги с кърпата, с ръце. Прозорецът беше твърде малък и не се отваряше. Изглежда, тогава съм припаднала, защото не помня нищо друго. Опомних се в леглото, Фокс и Куин стояха до мен.
— Вероятно и заради твоя припадък те са изчезнали — предположи Сибил. — Не може да поддържа илюзията, когато си в безсъзнание.
— Какво се случи с теб? — попита я Лейла.
— Не виждах. С Гейдж стояхме в кухнята и очите ми запариха за минута, замъглиха се. После всичко стана сиво. Ослепях.
— О, Сиб!
Тя се усмихна на Куин.
— Кю знае, че това е един от най-големите ми лични страхове. Баща ми загуби зрението си при катастрофа. Не можа да го приеме. Две години по-късно се самоуби. Оттогава мисълта за слепота ме ужасява. Ти беше там — каза тя на Гейдж — и изведнъж изчезна. Не те чувах и те помолих да ми помогнеш, но ти не го направи. Явно не си могъл. — Сибил замълча, но той не каза нищо. — Чух входната врата да се отваря с трясък. Чух Фокс. Погледът ми постепенно се избистри и… ти отново се появи. — Беше я прегърнал, спомни си тя. Бяха се притиснали един към друг. — Къде беше ти, Гейдж? Трябва да узнаем какво е сполетяло всеки от нас.
— Недалеч. В апартамента, където живеех някога. Над залата за боулинг.
На вратата се почука и Кал стана, но все още загледан в лицето на Гейдж.
— Аз ще отворя.
— В теб имаше физическа промяна — продължи Гейдж. — С очите ти. Ирисите и зениците бяха закрити, целите ти очи станаха бели. Наистина не можах да ти помогна. Тръгнах към теб и се озовах в апартамента.
Кал се върна и сложи кутиите с пици на масата.
— Сам ли беше?
— Отначало. Не можех да отворя нито вратата, нито прозорците. Това изглежда повтаряща се тема.
— Чувствали сме се в капан — промълви Лейла. — Всеки се страхува от попадане в капан, в плен.
— Чух го да идва. Знаех… познавах стъпките му по стълбите и различавах кога е пиян, кога не е. Този път — беше и идваше. Тогава се върнах в кухнята.
— Има и още. Защо премълчаваш? — попита Сибил. — Всички сме преживели нещо.
— Когато посегнах към вратата, не беше моята ръка. Не тази. — Гейдж я повдигна и я огледа. — Видях се в огледалото. Бях седем-осемгодишен. Преди онази нощ до камъка, по-малък. Преди нещата да се променят. Преди ние да се променим. Беше пиян и идваше към мен. Достатъчно ясно ли е?
В настъпилата тишина Куин взе диктофона си и сложи нова касета.
— Това се случва за първи път, права ли съм? Да въздейства едновременно върху трима ви, върху толкова хора?
— Тримата сънуваме, обикновено в една и съща нощ, невинаги едно и също — каза Кал. — Случвало се е седмици, дори месеци преди Седемте. Но нещо подобно — не. Не и толкова рано.
— Доста се е потрудил, за да ни сплаши — отбеляза Фокс. — Да разчовърка най-дълбоките ни страхове.
— Защо ти беше единственият пострадал? — попита Лейла. — Аз усещах, че змиите ме хапят, но когато се събудих, нямах никакви ухапвания. А ти имаше. Вече заздравяха, но имаше.
— Може би съм го допуснал твърде дълбоко и собствената ми дарба се е обърнала срещу мен. Направила е страха ми по-реален, по-осезаем. Не зная.
— Възможно е — замисли се Куин. — Може би е започнал с теб, може би ти си бил първият. Заредил се е с енергия за останалите. Не само от страха ти, а и от болката ти. Използвал е връзките. От теб към Кал или към мен… вероятно единият от нас е бил следващият. После — Лейла, после — Сибил, и накрая — Гейдж.
— Като електрическа верига — кимна Лейла. — От един елемент на друг. Фокс е отслабил тока, когато се е освободил. И нататък по веригата. Ако е станало така, навярно това е нещо като защита. Нещо, което бихме могли да използваме.
— Нашата енергия срещу неговата. — Куин се предаде на изкушението и повдигна капака на кутията с пица. — Положителна срещу отрицателна.
— Мисля, че трябва да направим нещо, вместо да зяпаме с умиление росата по розови листенца. — Сибил плъзна резен пред себе си. — И мустачките на пухкави котета.