— Председателят те харесва.
— Той харесва всеки, който го почеше зад ушите — каза Алек и намести котарака в ръцете си, така че мъркането му отекна в гърдите му.
Магнус се облегна в стола си и се прозя, от което мускулите на ръцете му се обтегнаха. Масата беше осеяна с късчета хартия, покрити със ситни, сбити букви и рисунки — най-различни разновидности на символа, който бяха открили на пода в градината, от която бе изчезнал Джейс.
— Как е кралицата на феите?
— Както обикновено.
— Истинска кучка, а?
— В общи линии.
Алек му разказа накратко какво се бе случило при феите. Биваше го в това — да казва само необходимото, без излишни думи. Никога не бе разбирал хората, които бърбореха неспирно, нито дори любовта на Джейс към ненужно сложните игри на думи.
— Тревожа се за Клеъри — каза Магнус. — Безпокоя се, че е на път да нагази във води, които са твърде дълбоки за малката й червенокоса главичка.
Алек остави Председателя Мяу на масата, където той незабавно се сви на кълбо и потъна в сън.
— Иска да открие Джейс. Нима можеш да я виниш за това?
Очите на Магнус омекнаха. Той провря пръст под ръба на дънките му и го привлече към себе си.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че би сторил същото, ако аз бях изчезнал?
Алек извърна лице и погледна към листовете, които Магнус бе оставил на масата при влизането му.
— Отново ли ги разглеждаш?
Магнус го пусна с леко разочарован вид.
— Не може да няма ключ за разгадаването им — каза той. — Някой език, който съм пропуснал. Може би някой древен език. Това е стара черна магия, която не прилича на нищо, което съм виждал досега. — Той отново погледна листовете и наклони глава на една страна.
— Ще ми подадеш ли онази кутия за енфие? Сребърната, на ръба на масата.
Алек проследи накъде му сочи Магнус и в другия края на голямата дървена маса видя сребърна кутийка. Пресегна се и я вдигна. Тя приличаше на миниатюрно метално ковчеже с малки крачета, а върху извития й капак с диаманти бяха инкрустирани инициалите „У. С.”
„У” помисли си той. „Уил?”
„Уил”, отвърнал бе Магнус, когато Алек го попита за името, с което Камила го беше дразнила. „Господи, колко време мина оттогава.”
Алек прехапа устни.
— Какво е това?
— Кутия за енфие — отвърна Магнус, без да вдига поглед от листовете. — Нали ти казах.
— Това пък какво е? Някаква отрова?
Магнус го погледна и се засмя.
— Обикновен тютюн. През седемнайсети и осемнайсети век беше доста популярно. Сега използвам кутията, за да си държа разни дреболии в нея.
Той протегна ръка и Алек му подаде кутията.
— Някога питал ли си се… — започна Алек, ала после спря и опита отново: — Не те ли тревожи, че Камила е някъде там? Че успя да се измъкне?
“И че вината беше моя?” обави наум, но не го изрече на глас — не беше нужно Магнус да го знае.
— Тя винаги е била някъде там — каза Магнус. — Знам, че Клейвът не прелива от щастие, но аз съм свикнал да си я представям как живее своя живот, без да ме търси. Ако ме е тревожело, то е било много отдавна.
— Но някога си я обичал.
Магнус прокара пръсти по диамантите върху капака на кутията.
— Мислех, че я обичам.
— А тя още ли те обича?
— Не вярвам — сухо отвърна Магнус. — Последният път, когато я видях, не се държа особено приятно. Разбира се, може и да беше, защото аз имам осемнайсетгодишно гадже с руна за издръжливост, а тя си няма.
Алек едва не се задави.
— Тъй като аз съм онзи, който току— що бе третиран като сексуален обект, държа да отбележа, че възразявам срещу това описание.
— Тя открай време си е ревнива — ухили се Магнус и Алек си каза, че наистина страшно го бива да сменя темата. Магнус бе дал да се разбере, че не обича да говори за отминалите си любовни връзки, но незнайно как по време на разговора им спокойното, уютно усещане, че си е у дома, се бе изпарило. Колкото и млад да изглеждаше Магнус (а точно сега, босоног, с щръкнала във всички посока коса, той сякаш бе на осемнайсет), двамата бяха разделени от истински океан от време.
Магнус отвори кутията, извади няколко кабърчета и забоде листа, който разглеждаше, за масата. Когато вдигна глава и видя изражението на Алек, се сепна.
— Добре ли си?
Вместо отговор, Алек се пресегна и взе ръцете му в своите. Магнус се остави Алек да го издърпа на крака и го погледна изпитателно, но преди да успее да каже каквото и да било, Алек го притегли към себе си и го целуна. Магнус издаде тих звук на задоволство и сграбчи