— Не. — Магнус сбърчи вежди. — Аматис се целеше в сърцето ми, но не улучи никой жизненоважен орган. Проблемът е, че загубата на кръв изцежда енергията ми и способността да се излекувам. — Той си пое дълбоко дъх и се закашля. — Подай ми ръка. — Вдигна ръка и Алек преплете пръстите им, дланта му — опряна до тази на Магнус. —
Спомняш ли си битката на кораба на Валънтайн, когато се нуждаех от силата ти?
— Трябва ли ти и сега? — попита Алек. — Защото веднага ще ти я дам.
— Винаги ще се нуждая от силата ти, Алек — каза Магнус и затвори очи; сплетените им пръсти засияха, сякаш помежду си държаха светлината на звезда.
Огън изригна от дръжката на ангелския меч и пробяга по острието. Пламъкът премина през ръката на Клеъри като електрически удар и я повали на земята. Жар се разля по вените на Клеъри и тя се сгърчи в агония, прегърнала тялото си, сякаш за да му попречи да се пръсне на безброй късчета.
Джейс се свлече на колене. Мечът все още бе забит в гърдите му и белият пламък на острието изпълваше тялото му така, както оцветена вода изпълва кристална кана. Златен огън премина през него и кожата му сякаш стана прозрачна. Косата му придоби бронзов цвят, костите му бяха като сияеща прахан, прозираща под кожата. Самият меч също изгаряше, топеше се като капчици злато в пещ. Джейс бе отметнал глава назад, а тялото му бе извито като дъга, докато пожарът бушуваше в него. Клеъри опита да пропълзи до него през каменистата земя, ала горещината, която се излъчваше от тялото му, бе прекадено силна. Изпод пръстите на Джейс, който бе притиснал ръце към гърдите си, течеше река от златна кръв. Камъкът, върху който бе коленичил, бързо почерня, пропука се и стана на пепел. А после Славния лумна още по-ярко, като последния огнен език на догаряща клада, пръсна дъжд от искри и Джейс рухна по очи върху камъните.
Клеъри опита да се изправи, но краката не я държаха. Все още имаше чувството, че във вените й тече огън, болка пробягваше по кожата й, сякаш я пробождаха с нажежени пръчки. Тя запълзя напред; пръстите й се окървавиха, роклята и се раздра, но най-сетне стигна до Джейс.
Той лежеше настрани, положил глава върху едната си ръка, а другата бе разперена. Клеъри се свлече до него. Топлина се излъчваше от тялото му, сякаш бе догаряща жарава, ала Клеъри не я беше грижа. Униформата му бе разкъсана отзад, където бе излязъл мечът; в златната му коса имаше пепел от овъглените камъни и кръв.
Съвсем бавно, понеже и най-малкото движение й причиняваше болка, сякаш бе остаряла с по една година за всяка секунда, през която Джейс бе горял, Клеъри го привлече към себе си, така че сега той лежеше по гръб върху окървавените, почернели скали. Погледна лицето му — напълно неподвижно, то бе изгубило златистия си цвят, но въпреки това бе красиво.
Клеъри сложи ръка на гърдите му, където алената кръв изпъкваше върху тъмночервената униформа. Беше усетила стърженето, с което острието на меча бе минало покрай ребрата му. Видяла бе кръвта да се процежда между пръстите му — толкова много кръв, че бе оцветила скалите под него в черно и бе сплъстила косата му.
И все пак… „Не и ако принадлежи повече на Рая, отколкото на Пъкъла.”
— Джейс — прошепна тя. Навсякъде около тях се чуваше шум от тичащи крака. Разпръснатите останки от малката армия на Себастиан се бяха разбягали из полето, изпускайки оръжията си, докато се спасяваха. Клеъри не ги забелязваше.
— Джейс.
Той не помръдваше. Лицето му бе така неподвижно, така умиротворено под лунните лъчи. Ресниците му хвърляха тъмни, паякови сенки върху скулите му.
— Моля те. — Гласът излизаше с мъка от гърлото й. Всяко вдишване и издишване изгаряше дробовете й. — Погледни ме.
Затвори очи, а когато отново ги отвори, майка й бе коленичила до нея и я докосваше по рамото. Сълзи се стичаха по лицето на Джослин. Но това бе невъзможно… Защо плачеше майка й?
— Клеъри — прошепна Джослин. — Пусни го. Той е мъртъв.
В далечината Клеъри видя Алек, надвесен над Магнус.
— Не. Мечът… той изгаря само онова, което е зло. Все още може да оживее.
Майка й я помилва по гърба и прокара пръсти през мръсните й къдрици.
— Клеъри, не…
„Джейс”, яростно си помисли Клеъри и още по-здраво улови ръцете му. „Ти си по-силен от това. Ако наистина си ти, ще отвориш очи и ще ме погледнеш”
Изведнъж Саймън също се появи и коленичи от другата страна на Джейс; лицето му бе изцапано с кръв и мръсотия. Протегна ръце към Клеъри. Тя вдигна глава, за да го изгледа свирепо — и него, и майка си — и видя, че Изабел бавно се приближава зад тях с разширени очи. Предната част на униформата й бе опръскана с кръв. Неспособна да срещне очите й, Клеъри се извърна, загледана в златистата коса на Джейс.