— Може и да е това. Все пак ти го намушка.
— Изабел…
— Ако щеш вярвай, но само се шегувах. В името на Ангела, Клеъри, не можеш ли да проявиш малко търпение? — въздъхна Изабел. — О, все тая. Забравих с кого говоря. Виж, Джейс каза (имай предвид, че всъщност не би трябвало да го повтарям), че е наложително да говори лично с теб. Ако само можеш да почакаш…
— Та аз само това правя — прекъсна я Клеъри. — Чакам. — И наистина беше така. Беше прекарала последните две нощи, лежейки в стаята си у Люк, като очакваше новини за Джейс и за кой ли път прехвърляше през ума си и най-малката подробност от случилото се през последната седмица. Дивия лов; антикварния магазин в Прага; фонтаните, пълни с кръв; мрачните тунели на себастиановите очи; тялото на Джейс, долепено до нейното; Себастиан, притиснал Пъкления бокал до устните й, мъчейки се да ги разтвори; горчивата воня на демонската кръв. Славния, накарал ръката й да засияе и потънал в тялото на Джейс като огнена мълния; туптенето на сърцето му под пръстите й. Той дори не бе отворил очи, ала Клеъри бе изкрещяла, че е жив, че сърцето му бие и семейството му се бе втурнало към тях, дори Алек, подкрепящ необичайно бледия Магнус. — Единственото, което правя, е да премислям всичко отново и отново и това ме побърква.
— Тук сме на едно мнение. Знаеш ли какво, Клеъри?
— Какво?
Последва пауза.
— Не се нуждаеш от моето разрешение, за да дойдеш да се видиш с Джейс — каза Изабел. — Не се нуждаеш от ничие разрешение за каквото и да било. Ти си Клеъри Фрей. Хвърляш се с главата напред във всяка ситуация, без да имаш и най-малка представа как, по дяволите, ще се развият нещата, но в крайна сметка се оправящ с помощта единствено на куража и лудостта си.
— Но не и когато става дума за личния ми живот, Из.
— Хм. Е, може би трябва да го направиш — И тя затвори.
Клеъри се взря в слушалката, от която долиташе далечно металическо пиукане, въздъхна и я върна на мястото й, след което се запъти към стаята си.
Саймън се бе опънал на леглото, с крака върху възглавниците й, подпрял брадичка с ръце. На лаптопа му, отворен върху леглото, се виждаше спряна на пауза сцена от „Матрицата”. При нейната поява той вдигна глава.
— Някакъв късмет?
— Не съвсем. — Клеъри отиде до дрешника си. Вече се бе облякла подходящо, в случай че днес се срещне с Джейс — носеше дънки и мек, син пуловер, който знаеше, че той харесва. Сега си сложи кадифено яке и приседна до Саймън, за да си обуе ботушите.
— Изабел не ми казва нищо. Мълчаливите братя не искат Джейс да има посетители, но не ме е грижа. Отивам.
Саймън затвори капака на лаптопа и се обърна по гръб.
— Браво на малката ми храбра обожателка, която не признава лични граници.
— О, я млъквай. Искаш ли да дойдеш с мен? Да се видиш с Изабел?
— Имам среща с Беки. В апартамента.
— Хубаво. Поздрави я от мен. — Клеъри приключи с връзването на ботушите си и посегна да отмести косата на Саймън от челото му. — Първо трябваше да свикна със знака, а сега пък трябва да свикна да те виждам без него.
Тъмнокафявите му очи обходиха лицето й.
— Със или без него все съм си аз.
— Саймън, помниш ли какво пишеше върху острието на меча? На Славния?
— С)ш§ и1 Беш.
— Това е на латински. Проверих го. Означава „Кой е като Господ?” Това е подвеждащ въпрос. Отговорът е „никой”. Никой не е като Господ. Не разбираш ли?
Саймън я изгледа.
— Кое да разбирам?
— Ти го каза. Беш. Господ.
Саймън отвори уста и пак я затвори.
— Аз…
— Знам, че Камила ти каза, че може да изрича Божието име, защото не вярва в Бог, но мисля, че всъщност зависи от това какво вярваш за себе си. Ако си убеден, че си прокълнат, значи наистина си. Но ако не го вярваш…
Клеъри докосна ръката му; той стисна пръстите й за миг, а после ги пусна. Лицето му бе угрижено.
— Трябва ми малко време, за да помисля над това.
— Всичко, от което имаш нужда. Но знай, че съм насреща, ако искаш да поговориш с някого.
— Както и аз, ако ти се нуждаеш да поговориш с някого. Каквото и да се случи между теб и Джейс в Института… знаеш, че винаги можеш да дойдеш у нас, ако искаш да споделиш нещо.
— Как е Джордан?
— Никак не е зле. Двамата с Мая определено са двойка. Все още са в онази неловка фаза, когато все имам чувството, че трябва да ги оставя насаме. — Той сбърчи нос. — А когато Мая я няма, Джордан непрекъснато се измъчва от несигурност, задето тя е излизала с цял куп момчета, докато той е прекарал последните три години във военна подготовка за Претор Лупус, преструвайки се, че е асексуален.
— О, я стига. Съмнявам се това да има някакво значение за Мая.