Отдръпна се от Магнус, изправи се и отиде до скрина. Имаше си чекмедже, където държеше дрехите си. Място за четката си за зъби в банята. Ключ за входната врата. Заемаше прилична част от живота на някой друг, но въпреки това не можеше да пропъди хладния страх в стомаха си.
Магнус се беше излегнал върху кревата и го наблюдаваше, сгънал ръка под главата си.
— Сложи си ей този шал — каза той и посочи синия кашмирен шал, който висеше от една закачалка. — Отива ти на очите.
Алек погледна натам и усети как изведнъж го изпълни гняв — към шала, към Магнус и най-вече към самия него.
— Не ми казвай — рече той. — Шалът е на сто години и ти е подарък от кралица Виктория, малко преди да умре, за специални заслуги към английската корона или нещо такова.
Магнус се надигна.
— Какво ти става?
Алек го изгледа продължително.
— Аз ли съм най-новото нещо в този апартамент?
— Мисля, че тази част се пада на Председателя Мяу. Той е само на две години.
— Казах „нов”, не „млад” — сопна се Алек. — Кой е У. С.? Уил.
Магнус тръсна глава, сякаш имаше вода в ушите.
— За какво говориш, по дяволите? Кутията за енфие? У. С. е Улеи Скот. Той…
— … е основоположник на Претор Лупус. Знам. — Алек си нахлузи дънките и вдигна ципа.
— Споменавал си го и преди, а освен това е историческа фигура. А кутията му за енфие е в чекмеджето ти за дреболии. Какво друго държиш там? Нокторезачката на Джонатан, ловеца на сенки?
Котешките очи на Магнус бяха хладни.
— Откъде се взе всичко това, Александър? Никога не съм те лъгал. Ако има нещо за мен, което искаш да узнаеш, просто попитай.
— Не ми ги пробутвай тия — рязко каза Алек, докато си закопчаваше ризата. — Ти си мил и забавен, и имаш още цял куп страхотни качества, ала открит определено не си, сладкишче. Цял ден можеш да приказваш за чуждите проблеми, но не и за себе си и за миналото си, а когато все пак те попитам, започваш да го увърташ като червей, закачен на рибарска кукичка.
— Може би е защото не си в състояние да зададеш въпрос за миналото ми, без да се стигне до кавга за това как аз ще живея вечно, а ти — не — сопна се Магнус. — Може би е защото безсмъртието бързо се превръща в третия човек във връзката ни, Алек.
— Във връзката ни не би трябвало да има трети човек.
— Именно.
Гърлото на Алек се сви. Имаше хиляди неща, които му се искаше да каже, но за разлика от Джейс и Магнус, него не го биваше с думите. Вместо това грабна синия шал от закачалката и предизвикателно го уви около врата си.
— Не ме чакай — заяви. — Тази нощ може да отида на патрул.
Докато затръшваше вратата зад себе си, чу как Магнус извика подпре му:
— И ако искаш да знаещ шалът е от „Гап”. Купих го миналата година!
Алек извъртя очи и се втурна по стълбите към фоайето. Самотната електрическа крушка, която осветяваше мястото, беше изгоряла и сумракът беше толкова гъст, че за миг не видя качулатата фигура, която се плъзна към него от сенките. Когато най-сетне я забеляза, така се стресна, че изпусна ключовете си и те издрънчаха на пода.
Фигурата все така се носеше към него, а той не можеше да различи нищо за нея — нито възраст, нито пол, нито дори дали е човек или не. Гласът, разнесъл се изпод качулката, бе нисък и някак припукващ.
— Имам съобщение за теб, Алек Лайтууд — каза той. — От Камила Белкор.
— Искаш ли да патрулираме заедно? — малко рязко попита Джордан.
Мая се обърна и го погледна изненадано. Беше се облегнал на кухненския плот, подпрял лакти зад себе си. Нехайството в позата му беше твърде добре отиграно, за да е искрено.
Това беше проблемът, когато познаваш някого толкова добре, помисли си Мая. Трудно е да се преструваш пред него или да се правиш, че не забелязващ когато той се преструва, дори и ако така би било по-лесно за всички.
— Да патрулираме заедно? — повтори тя.
Саймън беше в стаята си и се преобличаше. Беше му казала, че ще отиде до метрото с него, но сега й се дощя да не го бе правила. Знаеше, че е трябвало да се свърже с Джордан след последната им среща, когато доста неразумно го беше целунала. Ала тъкмо тогава Джейс изчезна и целият свят сякаш рухна около тях, давайки й тъкмо оправданието, от което се нуждаеше, за да избегне въпроса.
Разбира се, да не мислиш за бившето си гадже, което е разбило сърцето ти и те е превърнало във върколак, е далеч по-лесно, когато то не стои точно пред теб, облечено със зелена риза, която подчертава лешниковите му очи и прилепва по стройното му, мускулесто тяло точно където трябва.