Устните му се бяха превърнали в една— единствена тънка ивица и Клеъри усети как сърцето й се свива. Алек не изглеждаше доволен. Каквато и новина да носеше, тя не беше добра.
Изабел бе тази, която проговори първа.
— Как мина? — тихичко попита тя. — Каква е присъдата?
Алек седна на стола пред тоалетката, обкрачвайки го, така че да вижда Изи и Клеъри над облегалката. По всяко друго време гледката би била комична — Алек беше много висок, с дълги като на танцьор крака и от начина, по който се беше прегънал неудобно, столът изглеждаше като изваден от кукленска къщичка.
— Клеъри — каза той. — Джия Пенхалоу прочете присъдата. Не си виновна в никакво престъпление. Не си нарушила никакви Закони, а Джия смята, че вече си понесла достатъчно.
Изабел шумно изпусна дъха си и се усмихна. За миг облекчение проби ледената покривка, сковала чувствата на Клеъри. Нямаше да бъде наказана, затворена в Г рада на тишината, хваната като в капан, неспособна да помогне на Джейс. Като представител на върколаците в Съвета, Люк бе присъствал на прочитането на присъдата и бе обещал да се обади на Джослин веднага след приключването на заседанието, ала въпреки това Клеъри извади телефона си — възможността поне веднъж да съобщи на майка си добра новина бе твърде изкушаваща.
— Клеъри — каза Алек, когато тя отвори капачето на апарата. — Почакай.
Тя го погледна. Изражението му все още бе като на погребален агент. С внезапно лошо предчувствие, тя остави телефона на леглото.
— Алек, какво има?
— Не присъдата ти отне толкова дълго време. Трябваше да обсъдим още нещо.
Ледът се завърна. Клеъри потрепери.
Джейс?
— Не точно. — Алек се приведе напред и сплете ръце върху облегалката на стола. — Рано тази сутрин пристигна доклад от Института в Москва. Вчера на остров Врангел магическите бариери са били разкъсани. Изпратен е екип, който да ги възстанови, ала един толкова дълъг пробив на такова важно място не може да не е приоритет за Съвета.
Бариерите, доколкото Клеъри го разбираше, бяха нещо като стени между световете, издигнати от първите ловци на сенки. Макар и да не бе невъзможно, на демоните им бе трудно да ги преодоляват, така че те възпираха масирано нашествие на демони на земята. Спомни си какво й бе казал Джейс сякаш преди години: „Преди инвазията на демоните в нашия свят беше по-малка и можеше лесно да бъде овладяна. Но съм свидетел как броят на преодолелите стените между световете нараства все повече.”
— Това не е хубаво — каза Клеъри. — Но не виждам какво общо има с…
— Клейвът си има своите приоритети — прекъсна я Алек. — През последните две седмици това беше издирването на Джейс и Себастиан. Ала те претърсиха навсякъде и в нито едно долноземско свърталище няма и помен от тях. Никоя от магиите на Магнус не подейства. Елоди, жената, която отгледа истинския Себастиан Верлак, потвърди, че никой не е опитвал да се свърже с нея. Не че очаквахме нещо да изскочи оттам. Никой съгледвач не е докладвал за необичайна активност сред известните членове на някогашния Кръг на Валънтайн. А Мълчаливите братя така и не можаха да разберат какво представлява ритуалът на Лилит и дали е успял. Всички са единодушни за едно — Себастиан (разбира се, те го наричат Джонатан) е отвлякъл Джейс, но това вече си го знаехме.
— Е? — попита Изабел. — Какво означава това? Още издирвания? Още патрулиране?
Алек поклати глава.
— Не говорят за разширяване на търсенето — тихо отвърна той. — Ще го понижат по значимост. Минаха две седмици, без да открият абсолютно нищо. Специално свиканите отряди от Идрис ще бъдат изпратени обратно. Сега на първо място по важност е ситуацията с бариерите. Да не говорим, че се намират в период на деликатни преговори, че обновяват Законите, така че да променят структурата на Съвета, че трябва да назначат нов консул и инквизитор, да решат какво да бъде новото отношение към долноземците — не могат да си позволят напълно да изоставят всичко това.
Клеъри го зяпна.
— Не искат изчезването на Джейс да ги отклони от промяната на някакви си глупави, стари закони? Предават се?
— Не се предават.
— Алек — рязко се обади Изабел.
Алек си пое дъх и закри лицето си с ръце. Имаше дълги пръсти, също като Джейс… покрити с белези, пак като тези на Джейс. Окото, знакът на ловците на сенки, украсяваше опакото на дясната му длан.
— Клеъри, за теб. за нас, от самото начало ставаше дума да намерим Джейс. За Клейва обаче това е преди всичко издирване на Себастиан. На Джейс също, ала най-вече на Себастиан. Той е истинската заплаха. Той унищожи бариерите около Аликанте. Той е масов убиец. Джейс е.