— Ни най-малко — възрази Джейс.
Джордан изсумтя.
— Ако не бях аз, сега щеше да подскачаш по Мадисън Авеню, а от всички отверстия по тялото ти да хвърчат искри. — Джордан се изправи и си облече якето. — Гаджето ти е ненормално — добави той към Клеъри.
— Така е — съгласи се тя, — но пък е много секси.
Джордан направи физиономия, ала тя беше добронамерена.
— Аз си тръгвам — каза той. — Имам среща с Мая в центъра.
Изкозирува им шеговито и изчезна между дърветата с безшумната стъпка на вълка, които се спотаиваше под кожата му. Джейс го проследи с поглед. Спасение от най-неочакваномясто, помисли си той. Ако преди шест месеца някои му беше казал, че ще взема уроци по поведение от един върколак, изобщо нямаше да му повярва.
Джордан, Саимън и Джейс бяха станали нещо като приятели през последните няколко месеца. Джейс не можеше да устой на възможността да използва апартамента им като убежище, далеч от ежедневното напрежение на живота в Института, далеч от напомнянето, че Клеивът все още не беше готов за воина със Себастиан.
Егскота1 Думата изпърха някъде дълбоко в ума му и по гърба му полазиха тръпки. той видя крилете на един ангел — откъснати от тялото му, те лежаха насред локва от златна кръв.
Идвам.
* * *
— Какво не е наред? — попита Клеъри; изведнъж Джейс беше придобил вид, сякаш беше на милион километри оттам.
Откакто небесният огън беше изпълнил тялото му, той по-често се затваряше в себе си. Клеъри имаше чувството, че е страничен ефект от това, че потиска емоциите си. Жегна я лека болка — когато го бе срещнала за първи път, Джейс бе толкова овладян, само една мъничка част от истинското му Аз се промъкваше през пукнатините на бронята, зад която се криеше, като светлина, процеждаща се през дупчици в стена. Дълго време бе отнело, докато тези бариери рухнат, а сега огънят във вените му го принуждаваше отново да ги издигне около себе си, да потиска чувствата си, защото така беше наи-сигурно. Но дали, когато огънят си отидеше, щеше да бъде в състояние отново да ги срути?
той примига, върнат към деиствителността от гласа на Клеъри. Зимното слънце беше високо в небето; лъчите му не топлеха, ала изостряха чертите на лицето му и караха сенките под очите му да изпъкват. той си пое дълбоко дъх и посегна към ръката й.
— Имаш право — каза с онзи тихичък, по-сериозен глас, които пазеше само за нея. — Деиствително помагат… уроците с Джордан, имам предвид. Помагат ми и аз наистина го оценявам.
— Знам. — Клеъри обви пръсти около китката му.
Кожата му беше топла под допира и; след срещата със Славния тялото му като че ли винаги беше по-горещо от обикновено. Сърцето му биеше с все същия познат, сигурен ритъм, ала кръвта, която то изтласкваше във вените му, сякаш туптеше под допира й с кинетичната енергия на огън, който всеки миг ще изригне.
Надигна се на пръсти, за да го целуне по бузата, но той завъртя глава и устните им се докоснаха. Откакто огънят бе запял в тялото му, двамата не бяха правили нищо друго, освен да се целуват, и дори с това много внимаваха. Джейс внимаваше и сега — устните му помилваха нежно неините, пръстите му се обвиха около рамото и. За миг телата им се допряха и Клеъри почувства туптенето на кръвта му. той понечи да я притегли по-близо до себе си и между тях прескочи рязка, суха искра, като парването на статично електричество.
Джейс прекъсна целувката и отстъпи назад, изпускаики дъха си; преди Клеъри да успее да каже каквото и да било, зад тях се разнесоха саркастични аплодисменти. Саимън, Изабел и Алек им махаха. Джейс се поклони, а Клеъри направи крачка назад, леко смутена, и пъхна палци в колана на дънките си.
Джейс въздъхна.
— Е, ще се присъединим ли към досадните си приятели воайори?
— За съжаление, нямаме други. — Клеъри го побутна с рамо и те се покатериха на скалата.
Саимън и Изабел седяха един до друг и си приказваха тихичко. Алек се бе дръпнал малко настрани и зяпаше екрана на телефона си с изражение на напрегната съсредоточеност.
Джейс се тръшна до своя парабатай.
— Чувал съм, че ако се взираш достатъчно дълго в него, ще звънне.
— Праща съобщения на Магнус — обади се Изабел, поглеждаики неодобрително към тях.
— Не е вярно — автоматично възрази Алек.
— Вярно е. — Джейс източи врат, за да погледне над рамото му. — И му звъниш. Виждам списъка с изходящи обаждания.
— Има рожден ден. — Алек затвори телефона. Напоследък сякаш се беше смалил; изглеждаше почти мършав в износения си син пуловер с дупки на лактите; устните — сухи и изпохапани. Сърцето на Клеъри се сви заради него. Беше прекарал първата седмица след като Магнус скъса с него, в нещо като мъгла от скръб и неверие. Всъщност никой от тях не бе могъл да повярва. Тя открай време смяташе, че Магнус обича Алек, че наистина го обича; очевидно Алек също бе смятал така. — Не исках да си помисли, че не ме… да си помисли, че съм забравил…