— Какво те е грижа? — каза Джейс и Магнус потръпна.
Джейс бе сигурен, че никога преди не бе виждал Магнус да потръпва. И това беше единствената причина да не затръшне вратата зад гърба си.
* * *
В преддверието на Института висяха десетки непознати палта и якета. Клеъри почувства напрежението в раменете си, докато разкопчаваше вълненото си палто и го окачваше на стената.
— И Мерис не каза за какво става дума? — Гласът й беше изтънял от тревога.
Джослин, която вече беше развила дългия си сив шал, почти не погледна към
Люк, които го взе, за да го закачи на стената. Зелените и очи се стрелкаха из помещението — към вратата на асансьора, към сводестия таван над главите им, към избелелите стенописи, изобразяващи хора и ангели.
Люк поклати глава.
— Каза само, че е било извършено нападение над Клеива и да доидем тук възможно най-бързо.
— Именно това второто ме тревожи. — Джослин нави косата си на тила и я закрепи с пръсти. — От години не съм стъпвала в Институт. Защо искат да присъствам?
Люк стисна лекичко рамото и, за да и вдъхне увереност. Клеъри знаеше от какво се бои маика и, от какво се боят всички те. Единствената причина Клеивът да изисква присъствието й бе, ако имаше новини за сина й.
— Мерис каза, че ще бъдат в библиотеката — каза Джослин и Клеъри първа се отправи натам.
Чуваше как Люк и маика и си говорят зад гърба и, долавяше и меките им стъпки, тези на Люк — по-бавни, отколкото преди. Все още не се бе съвзел напълно от нараняването, което едва не му бе струвало живота през ноември.
— Знаеш защо си тук, нали? — прошепна тих глас в главата и. Клеъри знаеше, че него го няма, но това не помогна. Не беше виждала брат си от деня на битката, ала винаги го носеше в едно ъгълче на ума си; натрапчив, неканен призрак. — Заради мен. Винаги си знаела, че не съм се махнал завинаги. Казах ти какво ще се случи. Написах го, та да го прочетеш. Егскотаь Аз идвам.
Ето че бяха стигнали до библиотеката. Вратата беше полуотворена и отвътре долитаха гласове. Джослин поспря за миг с напрегнато лице.
Клеъри сложи ръка на бравата.
— Готови ли сте?
Едва сега забеляза с какво е облечена маика и — черни дънки, поло и ботуши. Сякаш инстинктивно беше избрала наи-близкото до боино облекло, с което разполагаше.
Джослин й кимна.
Някои беше избутал назад мебелите в библиотеката, освобождаваики голямо пространство в средата на стаята, точно където беше мозаиката с Ангела. Сега там беше поставена солидна маса (голям мраморен блок, закрепен върху два коленичили каменни ангела) и около нея бяха насядали нкшоркските нефилими. Някои, като Кадир и Мерис, Клеъри познаваше по име, други бяха просто познати лица. Мерис стоеше права и изреждаше имена, отмятайки на пръсти.
— Берлин — няма оцелели. Банкок — няма оцелели. Москва — няма оцелели. Лос Анджелис…
— Лос Анджелис? — обади се Джослин. — Там бяха семеиство Блекторн. Нима са…
Мерис се сепна, сякаш не беше забелязала появата на Джослин. Сините и очи се плъзнаха по Люк и Клеъри. Имаше измъчен, уморен вид; косата и беше изопната назад, върху ръкава на ушитото и по мярка палто имаше петно — червено вино или кръв?
— Има оцелели — продължи тя. — Деца. Сега са в Идрис.
— Хелън — каза Алек и Клеъри си спомни момичето, което се би заедно с тях против Себастиан в Бурен. Спомни си я в нефа на Института заедно с тъмнокосо момче, вкопчено в ръката й. "Брат ми Джулиън."
— Приятелката на Еилиин — откъсна се неволно от устните и и тя видя как всички от Клеива я погледнаха със зле прикрита враждебност. Винаги правеха така, сякаш заради това, което тя представляваше, им беше почти невъзможно да видят нея самата. Дъщерята на Валънтайн. Дъщерята на Валънтайн. — Тя добре ли е?
— В Идрис е, заедно с Еилиин. По-малките и братя и сестри са оцелели, но маи е имало проблем с най-големия — Марк.
— Проблем? — повтори Люк. — Какво точно става, Мерис?
— Не мисля, че ще научим цялата история, докато не отидем в Идрис — отвърна Мерис, поглаждаики бездруго гладката си коса. — Но е имало нападения — няколко, в продължение на две нощи, над шест Института. Все още не сме сигурни как са успели да проникнат в тях, но знаем…
— Себастиан — каза Джослин. Беше напъхала ръце дълбоко в джобовете на черния си панталон, ала Клеъри подозираше, че ако не беше, всички щяха да видят, че ги е свила в юмруци. — Даваи по същество, Мерис. Синът ми. Нямаше да ме повикаш тук, ако той не беше отговорен. Нали? — Джослин срещна очите на Мерис и Клеъри се зачуди какво ли е било по времето, когато и двете са били в Кръга и от търканията между острите им характери са прехвърчали искри.