Преди Мерис да успее да отговори, вратата се отвори и в стаята влезе Джеис. Беше зачервен от студа, гологлав, с разрошена от вятъра руса коса. Не носеше ръкавици и голите му ръце, белязани от знаци, стари и нови, също бяха почервенели от студа. Той се усмихна за миг на Клеъри и се настани на един стол до стената.
Както обикновено, Люк се намеси, за да успокои положението.
— Мерис? Себастиан ли е отговорен?
Мерис си пое дълбоко дъх.
— Да. Да, той е бил. С него е имало и тъмни нефилими.
— Разбира се, че е Себастиан — обади се Изабел. До този миг тя се взираше в масата, ала сега вдигна глава. Лицето и се бе превърнало в маска от омраза и ярост. — Каза, че идва, и ето че дойде.
Мерис въздъхна.
— Смятахме, че ще нападне Идрис. Това сочеха всички събрани сведения. Идрис, не Институтите.
— Значи, е направил каквото не сте очаквали — каза Джеис. — той винаги прави онова, което не очаквате. Може би Клеивът трябва да започне да се готви за него. — Джейс понижи глас. — Казах ви. Казах ви, че ще иска още войници.
— Джейс — заяви Мерис. — Изобщо не помагаш.
— Не се и опитвах.
— Аз бих предположил, че ще нападне първо тук — обади се Алек. — С оглед на това, което Джейс каза преди малко и което е вярно — всички, които обича или мрази, са тук.
— Той не обича никого — сопна се Джослин.
— Мамо, престани. — Сърцето на Клеъри се блъскаше в гърдите и, но едновременно с това тя изпитваше странно облекчение. Цялото очакване Себастиан да се появи и ето че той наи-сетне беше тук. С чакането беше свършено и воината вече можеше да започне. — Е, какво ще направим? Ще укрепим Института? Ще се скрием?
— Нека да отгатна. — От гласа на Джейс капеше сарказъм. — Клеивът е свикал Съвет. Още едно заседание.
— Клеивът постанови незабавна евакуация. — Думите на Мерис накараха всички, дори Джеис, да замълчат. — Всички Институти трябва да бъдат опразнени, всички нефилими — да се върнат в Аликанте. От утре магическите бариери около Идрис ще бъдат удвоени. Никой няма да може нито да излезе, нито да влезе.
Изабел преглътна.
— Кога трябва да напуснем Ню Йорк?
Мерис изпъна рамене; част от властното и излъчване се беше завърнало, устните й бяха свити в тънка черта, челюстта й — решително стисната.
— Вървете да си съберете багажа — заяви тя. — Тръгваме тази вечер.
2
Да паднем или устойм
Събуждането беше, като да се скочи в леденостудена вода. Тя се изправи, изтръгната от съня, и от устните й се откъсна вик:
— Джулс! Джулс!
Нещо се раздвижи в мрака, една ръка легна на рамото и и внезапна светлина блесна в очите и. Ема ахна и рязко се отдръпна назад. Установи, че се намира в легло — зад гърба и бяха натрупани възглавници, влажни от пот чаршафи се бяха усукали около тялото и. Тя примига няколко пъти, мъчеики се да прогони мрака от очите си и да се фокусира.
Хелън Блекторн се беше привела над нея; синьо-зелените и очи бяха разтревожени, в ръката си държеше магическа светлина. Намираха се в стая с островръх двукрилен покрив, досущ като къщурка, излязла от приказките. В средата на стаята имаше голямо дървено легло с балдахин, а в сенките зад Хелън Ема зърна и други мебели — масивен, квадратен гардероб, дълъг диван, маса с разхлопани крака.
— К-къде съм? — ахна Ема.
— Идрис — отвърна Хелън и я потупа успокоително по ръката. — Успя да се добереш до Идрис, Ема. Намираме се на тавана в къщата на семейство Пенхалоу.
— Р-родителите ми — зъбите на Ема тракаха. — Къде са родителите ми?
— Ти мина през Портала с Джулиън — меко каза Хелън, избягваики да отговори на въпроса и. — Незнаино как, всички успяхте да преминете… това си е истинско чудо. Клеивът отвори Портала, но пътуването през него е тежко. Дру се появи, стискаики Тави, а близнаците, разбира се, излязоха заедно. А после, когато почти бяхме изгубили надежда, вие двамата. Ти беше в безсъзнание, Ем. — Хелън приглади косата и назад. — Толкова се тревожехме. Да беше видяла Джулс…
— Какво става? — Ема се отдръпна от докосването на Хелън — не защото не я харесваше, а защото сърцето и се блъскаше в гърдите. — Ами Марк и господин Блекторн…
Хелън се поколеба.
— През последните няколко дни Себастиан Моргенстърн е нападнал шест Института. Избил е всички в тях или ги е… превърнал. Може да използва Бокала на смъртните, така че ловците на сенки… вече да не бъдат себе си.
— Видях как го направи — прошепна Ема. — С Катерина. Преобрази и баща ви. Щяха да го сторят и с Марк, но Себастиан каза, че не го иска, защото имал елфическа кръв.