— Кое?
— Порталът — отвърна той. — Изглежда различно от онзи път, когато Магнус го направи. По-…син.
— Може би те всички си имат свой собствен стил.
Саимън погледна към Катарина. Тя излъчваше чевръста ефикасност, като болнична сестра или учителка в детска градина. Определено не приличаше на Магнус.
— Как е Изи?
— Разтревожена, според мен. Всички са разтревожени.
Възцари се кратко мълчание. Клеъри изпусна дъха си и той образува бяло облаче в зимния въздух.
— Не ми харесва, че си тръгваш — каза Саимън в същия миг, в които Клеъри рече:
— Не ми харесва, че си тръгвам и те оставям тук.
— С мен всичко ще е наред — отвърна Саимън. — Нали Джордан се грижи за мен. — Й наистина, Джордан също беше тук, седнал със зорък вид на стената, която се издигаше около Института. — Пък и вече две седмици никои не се е опитал да ме убие.
— Не е смешно — намръщи се Клеъри.
Проблемът, помисли си Саймън, беше, че е трудно да убедиш някого, че всичко с теб ще е наред, когато си дневен вампир. Някои вампири може би биха искали Саимън в своя лагер, жадни да се възползват от необикновените му сили. Камила бе опитала да го привлече на своя страна и нищо чудно и други да го стореха.
— Почти съм сигурен, че Мориин все още се надява да се домогне до мен — каза Саимън. Мориин оглавяваше нкшоркския вампирски клан и си въобразяваше, че е влюбена в Саимън. Което не би било чак толкова неловко, ако тя не беше на тринайсет години. — Знам, че Клейвът предупреди никой да не ме докосва, но…
— О, Мориин определено иска да те докосне — подхвърли Клеъри с коса усмивка. — Й то как.
— Млъквай, Фрей.
— Джордан ще я държи далеч от теб.
Саимън погледна замислено пред себе си. Опитваше се да не зяпа Йзабел, която го беше поздравила само с едно кратко помахване, когато той се появи. Сега помагаше на майка си, а черната й коса се развяваше на вятъра.
— Можеш просто да отидеш при нея и да поговорите — подхвърли Клеъри. — Вместо само да я зяпаш като някакъв идиот.
— Не зяпам като идиот. Гледам незабелязано.
— Аз забелязах — изтъкна Клеъри. — Виж, нали я знаеш каква е Йзабел.
Разстрои ли се, се затваря в себе си. Отказва да говори с друг, освен с Джейс и Алек, защото няма доверие на почти никого. Но ако ще бъдете гаджета, ще трябва да и покажеш, че си един от онези, на които може да има доверие.
— Не съм и гадже. Или поне не мисля, че съм. Поне тя никога не е използвала думата "гадже".
Клеъри го изрита по глезена.
— Вие двамата се нуждаете от ИВ повече от всеки друг, когото съм срещала.
— Изясняване на връзка? — обади се глас зад тях и когато се обърна, Саимън видя Магнус да се извисява на фона на тъмното небе. Беше облечен много семпло — дънки и черна тениска; тъмната коса му влизаше в очите. — Виждам, че дори когато светът е на път да бъде залят от мрак и смъртна опасност, вие двамата обсъждате любовния си живот. Тийнейджъри.
— Какво правиш тук? — попита Саимън, прекалено изненадан, за да измисли някакъв остроумен отговор.
— Дойдох да се видя с Алек.
Веждите на Клеъри подскочиха.
— Какво казваше за тийнейджърите?
Магнус вдигна предупредително пръст.
— Не прекаляваи, сладкишче — заяви той и като мина покраи тях, се изгуби в тълпата около Портала.
— Сладкишче? — повтори Саймън.
— Ако щеш, вярваи, но и преди ме е наричал така — отвърна Клеъри. — Саимън, виж. — Тя се обърна към него и извади ръката му от джоба на дънките. Погледна надолу и се усмихна. — Пръстенът. Страшно удобно беше, когато действаше, нали?
Саимън също погледна към кования златен пръстен с формата на листо около безименния си пръст. Някога той беше връзката му с Клеъри. Сега, когато неиният беше унищожен, той беше наи-обикновен пръстен, ала Саимън го беше запазил. Знаеше, че е малко като да носиш половинка от герданите от типа "наи-добри приятели завинаги", но то беше по-силно от него. Пръстенът беше красив и все още беше символ на връзката между тях.
Клеъри стисна здраво ръката му и вдигна очи към неговите. В зелените и ириси се движеха сенки; Саймън виждаше, че се бои.
— Знам, че е само заседание на Съвета… — започна тя.
— Но ще останеш в Идрис.
— Само докато разберат какво се е случило с Институтите и как да ги защитим — каза Клеъри. — Тогава ще се върнем. Знам, че телефони и есемеси, и всички тези неща не деистват в Идрис, но ако трябва да говориш с мен, кажи на Магнус. той ще намери начин да ми предаде съобщение.