Сега гостите се разхождаха напред-назад. Неколцина върколаци сръчно прибираха редиците столове и нареждаха подаръците върху една дълга маса. Този на Клеъри — портрет на маика и и Люк, нарисуван от нея — висеше на стената. Рисуването му и бе доставило огромно удоволствие; прекрасно бе отново да държи четка и бои… да рисува, за да създаде не руни, а нещо красиво, което един ден щеше да достави удоволствие някому. Джослин тъкмо прегръщаше Мая, която изглеждаше развеселена от неиния ентусиазъм. Бат бъбреше с Люк, които изглеждаше приятно замаян. Клеъри им се усмихна и излезе на пътечката пред хамбара. Изкачила се високо в небето, луната огряваше езерото в края на имението и обливаше цялата ферма в меко сияние. По всички дървета бяха окачени фенери, които се полюшваха на слабия ветрец. Около пътеките бяха поръсени ситни блещукащи кристалчета — един от приносите на Магнус, ала къде ли беше самият той? Клеъри не го беше зърнала сред гостите по време на церемонията, макар да бе видяла почти всички останали: Мая и Бат, Изабел в сребристата си рокля и Алек, изключително тържествен в тъмния си костюм, както и Джеис, които бунтарски бе захвърлил вратовръзката си, вероятно — в някои храст. Дори Робърт и Мерис бяха тук, подобаващо любезни; Клеъри нямаше представа какво става с връзката им и не искаше да пита, когото и да било.
Тя се отправи към наи-голямата от белите шатри, опънати наоколо — в нея беше разположена диджеиската система на Бат и част от глутницата, както и неколцина други гости вече се бяха заели да разчистят място за танци. Масите бяха покрити с дълги бели покривки и върху тях — стари порцеланови съдове, взети от къщата и събирани от Люк в продължение на години из битпазарите в малките градчета наоколо. Те до един бяха различни, чашите всъщност бяха празни буркани от конфитюр, а цветната украса в центъра на масите се състоеше от сини астри и детелина, плуващи в наи-различни глинени купи, и Клеъри си помисли, че това е най-красивата сватба, която бе виждала някога.
Върху една дълга маса бяха подредени чаши за шампанско; Джейс стоеше до нея и когато видя Клеъри, вдигна чаша шампанско и и намигна. Беше избрал небрежния стил — поизмачкан блеизър, разрошена коса и никаква вратовръзка; ранното лято вече бе успяло да позлати кожата му — беше толкова красив, че сърцето я болеше.
Стоеше до Изабел и Алек; Изабел изглеждаше поразително, вдигнала косата си в хлабав кок. Клеъри знаеше, че самата тя и за милион години не би успяла да постигне подобна елегантност и изобщо не я беше грижа. Изабел беше Изабел и Клеъри беше благодарна, че тя съществува и прави света мъничко по-пламенен с всяка от усмивките си. В този миг Изабел подсвирна, загледана в нещо в другия краи на шатрата.
— Вижте само.
Клеъри погледна… и зяпна. Видя момиче, което изглеждаше на около деветнаисет години; то имаше свободно падаща кестенява коса и мило лице. Носеше малко старомодна зелена рокля и нефритена огърлица около шията си. Клеъри я беше виждала и преди, в Аликанте, да говори с Магнус на партито, организирано от Клейва на Площада на Ангела.
Сега момичето държеше за ръка много познат и много красив младеж с непокорна тъмна коса, висок и строен в елегантния си черен костюм и бяла риза, която подчертаваше лицето му с високи скули. Докато Клеъри ги гледаше, той се наведе, за да прошепне нещо в ухото на момичето, което се усмихна и цялото му лице грейна.
— Брат Закарая — каза Изабел. — Месеци от януари до декември в календара с най-сексапилните Мълчаливи братя. Какво прави тук?
— Има календар с наи-сексапилните Мълчаливи братя? — попита Алек. — Къде го продават?
— Внимаваи какви ги говориш — смушка го Изабел с лакът. — Магнус всеки миг ще се появи.
— Къде всъщност е Магнус? — поинтересува се Клеъри. Изабел се усмихна в чашата си с шампанско.
— Трябва да свърши нещо.
Клеъри отново погледа към брат Закарая и момичето, но те се бяха изгубили в тълпата. Щеше и се да не бяха (нещо у момичето бе събудило интереса и), ала миг по-късно ръката на Джейс се обви около кръста й.
— Ела да танцуваме — каза той, оставяйки чашата си на масата.
Клеъри погледна към подиума. Бат бе заел мястото си на диджеиския пулт, но все още нямаше музика. Някои беше сложил пиано в единия ъгъл и Катарина Лос, със сияйно синя кожа, подрънкваше на клавишите.
— Няма музика — каза Клеъри.