Джейс просто я гледаше, останал без думи за първи път в живота си. Преди да успее да отговори, Клеъри се повдигна на пръсти и го целуна… целомъдрено докосване на устни до устни в началото, ала то бързо се задълбочи и много скоро устните му разтвориха неините, езикът му се плъзна в устата и и тя усети вкуса му — сладостта на Джеис, примесена с тръпката на шампанско. Ръцете му трескаво галеха гърба и, проследяваха издатинките на гръбнака и, копринените презрамки на роклята и, голите и лопатки, притискаики я към него. Клеъри пъхна ръце под сакото му, чудеики се дали все пак не трябваше да отидат в къщата, въпреки че беше пълна с вампири…
— Интересно — каза някой развеселено и Клеъри бързо се отдръпна от Джейс.
Между две дървета стоеше Магнус, високата му фигура — обляна в лунна
светлина; този път се беше въздържал от каквато и да било ексцентричност в облеклото и носеше съвършено ушит черен костюм, които приличаше на мастилено петно на фона на притъмняващото небе.
— Интересно? — повтори Джейс. — Магнус, какво правиш тук?
— Дойдох да ви повикам. Трябва да видите нещо.
Джейс затвори очи, сякаш се молеше за търпение.
— ЗАЕТИ СМЕ.
— Очевидно. Знаеш ли, казват, че животът е кратък, но не е чак толкова кратък. Може да бъде и доста дълъг, а на вас ви предстой да прекарате целия си живот заедно, така че определено ви съветвам да доидете с мен, защото, ако не го сторите, ще съжалявате.
Клеъри се откъсна от дървото, все така с ръка в тази на Джейс.
Окей.
— Окей? — повтори Джейс, тръгвайки след нея. — Сериозно?
— Имам доверие на Магнус — каза Клеъри. — Ако е важно, значи, е важно.
— А ако не е, ще го удавя в езерото — заяви Джеис, изричаики на глас онова, което Клеъри си бе помислила по-рано. Тя скри широката си усмивка в мрака.
* * *
Алек стоеше в края на шатрата и гледаше танцуващите. Слънцето вече се бе спуснало толкова ниско, че представляваше просто червена ивица, обагрила далечното небе, така че вампирите бяха излезли от къщата, за да се присъединят към партито. За техните вкусове беше помислено по много дискретен начин и те се разхождаха сред останалите гости, стиснали тънки метални чаши, които бяха взели от масата с шампанско и чиито непрозрачни стени криеха съдържанието им. Лили, която оглавяваше вампирския клан в Ню Иорк, седеше на пианото и пръстите и изпълваха помещението със звуците на джаз. Над музиката в ухото на Алек се разнесе глас:
— Според мен церемонията беше очарователна.
Алек се обърна и видя баща си, пръстите на тежката му ръка — обвити около, крехка чаша за шампанско, погледът му — зареян към тълпата гости. Робърт беше едър, широкоплещест мъж, които определено не бе създаден за официално облекло — в него приличаше на израснал прекалено бързо ученик, напъхан в костюма от някой изнервен родител.
— Здрасти — каза Алек. Виждаше маика си да говори с Джослин в другия краи на стаята. В косата и имаше повече сиви кичури, отколкото Алек си спомняше; изглеждаше елегантна, както винаги. — Хубаво бе от твоя страна, че доиде — добави той неохотно.
И двамата му родители бяха почти болезнено благодарни, че той и Изабел се бяха върнали при тях след края на Тъмната воина… прекалено благодарни, за да бъдат ядосани и да им се карат. Прекалено благодарни, за да може Алек да им каже кои знае какво за Магнус. Когато маика му се прибра в Ню Иорк, той си събра остатъка от вещите от Института и се нанесе в апартамента в Бруклин. Все още ходеше в Института почти всеки ден, все още често виждаше маика си, но Робърт бе останал в Аликанте и Алек не бе направил никакъв опит да се свърже с него.
— Че се стараеш да бъдеш любезен с мама, и всичко останало… наистина е хубаво от твоя страна.
Алек видя как баща му потръпна. Беше се опитал да бъде учтив, ала то никога не му се бе удавало особено. Винаги се получаваше като лъжа.
— Не се преструваме на любезни — каза Робърт. — Аз все още обичам маика ти; все още ни е грижа един за друг. Просто… не можем да бъдем женени. Трябваше да сложим край по-рано. Мислехме, че постъпваме правилно. Имахме добри намерения.
— Пътят към ада — отвърна Алек кратко и сведе поглед към чашата си.
— Понякога — рече Робърт, — избираш с кого искаш да бъдеш, когато си твърде млад, но след време се променяш, а те не се променят заедно с теб.