— Мнозина ловци на сенки никога не остаряват — каза Магнус. Алек усещаше туптенето на пулса му. Странно бе Магнус да е такъв, без думите, които обикновено намираше с такава лекота.
Алек се обърна в прегръдката му, така че сега двамата бяха с лице един към друг, попиваики всички подробности, които никога не му омръзваха: острите черти на лицето му, златно-зелените му очи, устата, която винаги изглеждаше така, сякаш всеки миг се кани да се усмихне, макар в момента да имаше разтревожен вид.
— Дори да бяха броени дни, бих искал да ги прекарам до последния с теб. Това означава ли нещо?
— Да — отвърна Магнус. — Означава, че от днес нататък ще направим така, че всеки ден да си струва.
* * *
Танцуваха.
Лили свиреше нещо бавно и нежно на пианото и Клеъри се носеше между останалите гости, а ръцете на Джейс бяха обвити около нея. Беше точно от онези танци, които и харесваха — нищо прекалено сложно, трябваше просто да се държиш за партньора си и да се опиташ да не го препънеш.
Беше положила буза върху предницата на ризата му, платът — намачкан и мек под кожата и. Ръката му си играеше разсеяно с къдриците, измъкнали се от кока и; пръстите му проследяваха линията на тила и. Клеъри не можеше да не си спомни съня, които и се бе явил много отдавна и в които двамата с Джейс танцуваха в Залата на съглашението. Тогава той бе така дистанциран, нерядко — студен; сега, когато го погледнеше, понякога се изумяваше, че това е същият Джеис. "Този Джеис, в когото се превърнах благодарение на теб — беше казал. — И които, между другото, далеч превъзхожда стария Джейс."
Ала не само той се бе променил; и тя не беше същата. Клеъри понечи да му го каже и в този миг някои я докосна по рамото. Обърна се и видя маика и да им се усмихва.
— Джейс — каза тя. — Може ли да те помоля за една услуга.
Джейс и Клеъри бяха спрели да танцуват; никои от тях не каза нищо. През последните шест месеца Джослин бе започнала да харесва Джейс повече, отколкото преди; Клеъри дори би се осмелила да заяви, че е започнала да се привързва към него, но все още невинаги беше във възторг от нефилимското гадже на дъщеря си.
— Лили се умори да свири, но на всички пианото толкова им харесва… а ти също свириш, нали? Клеъри ми е казвала колко си талантлив. Ще ни посвириш ли?
Джейс хвърли поглед на Клеъри, толкова бърз, че тя го видя само защото го познаваше достатъчно добре, за да го очаква. Ала Джейс имаше маниери, при това — превъзходни маниери… когато решеше да ги използва. той дари Джослин с ангелска усмивка и се приближи до пианото. Миг по-късно в шатрата се разля класическа музика.
* * *
Теса Греи и момчето, което някога бе брат Закарая, седяха на наи-отдалечената маса в ъгъла и гледаха как леките пръсти на Джейс Херондеил танцуват по клавишите на пианото. Не носеше вратовръзка и ризата му беше леко разкопчана, лицето му — етюд от съсредоточеност, докато се отдаваше на музиката със страст.
— Шопен — разпозна Теса музиката с мека усмивка. — Чудя се… чудя се дали малката Ема Карстерс един ден ще свири на цигулка.
— Внимаваи. — В гласа на мъжа до нея се долавяше смях. — Тези неща не стават насила.
— Трудно е. — Тя се обърна към него със сериозно изражение. — Ще ми се да можеше да и разкажеш повече за връзката между вас двамата, та да не се чувства толкова сама.
Скръб подръпна крайчеца на деликатните му устни.
— Знаеш, че не мога. Още не. Намекнах й го. Само това можех да направя.
— Ние ще следим какво се случва с нея — каза Теса. — Винаги. — Тя докосна почти с благоговение знаците върху бузите му, останали от времето, когато беше Мълчалив брат. — Спомням си думите ти, че тази воина е история за родовете Блекторн и Карстерс и е невероятно да ги видим. Ала когато го сторя, сякаш зървам как миналото се разстила зад тях. Гледам Джейс Херондеил да свири на пианото и виждам призраците, които се надигат в музиката. А ти?
— Призраците са спомени и ние ги носим със себе си, защото онези, които обичаме, не напускат напълно този свят.
— Да — съгласи се Теса. — Просто ми се иска той да беше тук, за да види всичко това заедно с нас, да бъде с нас поне още веднъж.
Теса почувства твърдата коприна на черната му коса, когато той се наведе да целуне пръстите й за миг — изтънчен жест от отминало време.
— той е с нас, Теса. Вижда ни. Вярвам го. Чувствам го така, както някога знаех дали е щастлив, или ядосан, самотен или щастлив.