— Превърнати — повтори тя. — Не означава ли това "убити"?
Джия сви устни.
— Нямам предвид "убити" Имам предвид "превърнати". Говорим за Помрачените, онези, които Джонатан Моргенстърн (или, както предпочита да го наричат, Себастиан) отвърна от мисията им на нефилими, използваики Бокала на смъртните. До всички Институти бяха изпратени доклади за случилото се в Бурен. Съществуването на Помрачените е нещо, за което знаем от известно време, дори и да имаше такива, на които не им се искаше да го повярват.
През стаята премина шепот, но Клеъри едва го чуваше. Усещаше ръката на Джейс около своята, ала в ушите и отново отекваше вятърът, свирещ в Бурен, а пред очите и нефилим след нефилим се изправяха от Бокала на смъртните, за да погледнат Себастиан в лицето, а знаците от Сивата книга бързо избледняваха от кожата им…
— Ловците на сенки не се бият с ловци на сенки — обади се възрастен мъж от една от предните редици. Джейс прошепна в ухото и, че е ръководител на Института в Рейкявик. — Това е богохулство.
— Така е — съгласи се Джия. — Богохулство е веруюто на Себастиан Моргенстърн. Баща му искаше да прочисти света от долноземци. Себастиан иска нещо съвсем различно. Иска нефилимите да бъдат превърнати в прах и иска да използва нефилими, за да го постигне.
— В Берлинския институт беше открито тялото на един от Помрачените — каза Робърт. — Беше ранен, навярно захвърлен, за да умре. И в този миг Мълчаливите братя го преглеждат, за да видят дали няма да открият нещо, с чиято помощ да изнамерят лек.
— Кой Помрачен? — поиска да узнае жената с татуираната рибка. — Имал е име, преди да бъде превърнат. Нефилимско име.
— Амалрик Кригсмесър — отвърна Робърт след моментно колебание. — Семейството му вече е било уведомено.
— Магьосниците от Спираловидния лабиринт също работят върху намирането на лек. — Идващият сякаш от всички посоки шепот отекна в стаята и Клеъри разпозна брат Закарая, застанал близо до подиума, със сключени пред себе си ръце. До него, с тревожно изражение и бели траурни дрехи, седеше Хелън Блекторн.
— Те са просто магьосници — подхвърли някои пренебрежително. — Несъмнено няма да се справят по-добре от нашите Мълчаливи братя.
— Не може ли Кригсмесър да бъде разпитан? — намеси се висока жена с бяла коса. — Може би знае какъв ще бъде следващият ход на Себастиан или дори начин да бъде излекуван…
— Амалрик Кригсмесър е почти в безсъзнание и освен това е слуга на Бокала на смъртните — каза брат Закарая. — Бокалът го контролира напълно. Той не притежава собствена воля и следователно — няма воля, която да бъде прекършена.
В стаята пак премина шепот. Джия отново заговори, повишавайки глас:
— Както казах, при първите атаки няма оцелели нефилими. Ала при последното нападение — това над Института в Лос Анджелис — са се спасили шестима души. Шест деца. — Тя се обърна. — Хелън Блекторн, ако обичаш, доведи свидетелите.
Клеъри видя как Хелън кимна и изчезна през една странична врата. Когато миг по-късно се върна, крачеше бавно и предпазливо, сложила ръка върху тила на слабичко момченце с къдрава кестенява коса. То едва ли беше на повече от дванаисет години и Клеъри го разпозна начаса. Беше го видяла в нефа на Института онзи ден, когато за първи път срещна Хелън. Беше стиснат в желязна хватка от сестра си, а ръцете му бяха изцапани с восък, защото си беше играл със свещниците, които украсяваха вътрешността на катедралата. Имаше дяволита усмивка и същите синьо-зелени очи като сестра си.
Джулиън, така го беше нарекла Хелън. По-малкият й брат.
Сега от дяволитата усмивка нямаше и следа. той изглеждаше уморен, мръсен и уплашен. Слабички китки стърчаха от прекалено късите ръкави на бялото му траурно сако. Държеше на ръце малко момченце, което едва ли беше на повече от три годинки; то имаше рошави кестеняви къдрици — това маи беше семеина черта. Останалите деца също носеха подобни взети назаем траурни дрехи. След Джулиън вървеше момиченце на около десет години, стиснало здраво ръката на момченце на същата възраст. Момичето имаше тъмнокафява коса, ала лицето на момчето беше полузакрито от гъсти черни къдрици. Двуяични близнаци, предположи Клеъри. След тях идваше момиче, което трябва да беше на осем или девет години; между плитките му се открояваше кръгло бледо лице. Всички от семеиство Блекторн (защото приликата беше поразителна) изглеждаха объркани и ужасени, с изключение може би на Хелън, чието изражение представляваше смесица от гняв и тъга.