— Това ли беше последният от ловците на сенки тук? — попита Себастиан.
— Остана момчето, Марк Блекторн — обади се жената до него и посочи с пръст към Марк. — Би трябвало да е достатъчно голям.
Себастиан сведе поглед към Катерина, която беше спряла да се гърчи конвулсивно и лежеше неподвижно на пода, с разпиляна по лицето черна коса.
— Стани, сестро Катерина — каза той. — И ми доведи Марк Блекторн.
Все така неспособна да помръдне, Ема видя как Катерина бавно се изправи на крака. Тя преподаваше в Института, откакто Ема се помнеше — беше тяхна учителка, когато се роди Тави и маиката на Джулс почина и когато Ема започна физическата си подготовка. Беше им преподавала езици, превързвала ги бе, когато се порежат, и ги бе сдобрявала, когато се сдърпат; именно тя им беше дала първите им оръжия. Беше като част от семеиството, а ето че сега прекоси осеяния с отломъци под и посегна да сграбчи Марк.
Дру ахна и това върна Ема обратно към деиствителността. Тя се обърна рязко и тикна Тави в ръцете на Дру; момиченцето се олюля за миг, но се съвзе и стисна здраво по-малкото си братче.
— Бягай — каза Ема. — Тичай в кабинета. Кажи на Джулиън, че ей сега идвам.
Трескавата настойчивост на гласа и подеиства — без дори да се опита да възрази, Друзила стисна Тави още по-здраво и се втурна, босите и крачета бяха напълно безшумни, докато тичаха по коридора. Ема се обърна и отново прикова поглед в ужаса, които се разиграваше във фоаието. Катерина беше зад Марк и го буташе напред, опряла кама в гърба му. Марк залитна и едва не се препъна пред Себастиан. Сега беше по-близо до стълбището и Ема видя, че се е бил — по китките и дланите му имаше рани, получени при самоотбрана, лицето му беше изпонарязано и очевидно не бе имало време за целебни руни. Дясната му буза беше обляна в кръв. Себастиан го погледна и изкриви подразнено устни.
— Този не е чистокръвен нефилим — заяви той. — Има елфическа кръв, нали? Защо не ми беше докладвано?
Разнесе се шепот, а после жената с кестенявата коса каза:
— Означава ли това, че Бокалът няма да подейства върху него, лорд Себастиан?
— Означава, че не го искам.
— Бихме могли да го отведем в Долината на солта — предложи жената. — Или пък на високите места в Идумея* и да го принесем в жертва на Асмодей и Лилит.
* И Долината на солта, и Идумея са местности, които се споменават в Стария завет. — Бел. прев.
— Не — бавно отвърна Себастиан. — Не, не мисля, че би било разумно да причиним това на някой, в чиито вени тече елфическа кръв.
Марк го заплю.
Изненадан, Себастиан се обърна към бащата на Джулиън.
— Ела и го обуздай. Рани го, ако се налага. Търпението ми към твоя нечистокръвен син си има край.
Господин Блекторн пристъпи напред, стиснал меч, чието острие вече беше опръскано с кръв. Очите на Марк се разшириха. Мечът се вдигна…
Ножът за хвърляне се откъсна от ръката на Ема, изсвистя във въздуха и се заби в гърдите на Себастиан Моргенстърн.
Себастиан политна назад и ръката, с която господин Блекторн държеше меча, се отпусна. Другите изкрещяха, а Марк скочи на крака, докато Себастиан се взираше в оръжието, чиято дръжка стърчеше от сърцето му. Той се намръщи.
— Ау! — каза и издърпа острието.
То беше обляно в кръв, ала раната като че ли изобщо не смущаваше Себастиан. той захвърли оръжието и вдигна поглед нагоре. Ема почувства тъмните празни очи върху себе си като допир на студени пръсти. Усети как той я преценява, претегля и я отхвърля като непотребна.
— Жалко, че няма да останеш жива — каза и той. — За да съобщиш на Клеива, че Лилит ми е вдъхнала безпределна сила. Навярно Славния би могъл да ме убие. Колко жалко за нефилимите, че вече не могат да поискат услуга от Небето, а никое от жалките оръжия, които биха могли да изковат в Елмазената цитадела, не е в състояние да ме нарани сега. — той се обърна към останалите. — Убиите момичето! — нареди и захвърли с отвращение вече изцапаното си яке.
Ема видя как Марк се втурна към стълбите, мъчеики се да изпревари останалите, но тъмната фигура от другата страна на Себастиан протегна облечени в черни ръкавици ръце; те се обвиха около Марк и го издърпаха назад. Марк се съпротивляваше, а после Помрачените се втурнаха по стълбите и Ема го изгуби от поглед.
Тя се обърна и побягна. Беше се научила да тича по калифорнииските плажове, където пясъкът се движеше под краката и, така че върху солидна повърхност тя беше бърза като вятъра. Профуча през коридора с развяна зад нея коса, взе няколкото стъпала на пътя си с един скок, свърна вдясно и влетя в кабинета. Затръшна вратата след себе си, пусна резето и се обърна.