Малагеш се мръщи, защото разбира твърде добре казаното от Шара. Ако това вещество притежава изумителни свойства и те не могат да бъдат обяснени, възможно е тези свойства да са чудодейни: или се дължат на древните Божества на Континента, или са направо сътворени от тях. След стореното от Шара и преди това от нейния дядо — почитания от всички кадж на Сейпур, почти всички от първоначалните Божества би трябвало да са мъртви, а заедно с тях и всички техни вълшебни предмети да са напълно бездейни и инертни. „Тоест ако това нещо е чудодейно — размишлява Малагеш, — може би още някое Божество не е мъртво, макар че ни се иска да е.“
— Вероятно в момента си стигнала до правилната догадка — казва гласът на Шара, — че се тревожа дали този материал има Божествена същност. И вероятно ще се озадачиш защо изпращам тебе да проучиш това, а не човек от Министерството на външните работи, който се занимава тъкмо с всичко Божествено и чудодейно.
— Позна — мърмори Малагеш.
— Простият отговор е — направихме го. Преди осем месеца. И след като три месеца изследваше материала, тя изчезна. Безследно.
Едната вежда на Малагеш се извива.
— Хъм…
— Името ѝ е Сумитра Чоудри — обяснява гласът на Шара. — Личното ѝ дело е в досието, което ти донесе Питри. Както казах, тя се занимаваше с веществото три месеца, използваше военната база на Сейпур в онази област. Получените от нея съобщения ставаха все по-объркани и един ден Чоудри вече я нямаше. Съвсем внезапно. Нашите сили в областта я издирваха, но не намериха нищо. Не откриха признаци за… необичайни злонамерени действия. — Звън на стъклена чаша, бълбукане на налята течност — „Шара вода ли си е сипвала?“ — и накрая звук от преглъщане. — Споменавам думата „необичайни“, защото това вещество бе открито във Воортяштан. Ето къде ще отидеш.
— Ама че гадост! — кресва Малагеш. — Гнусотия! Ти да не се ебаваш с мен?!
Още едно преглъщане.
Гласът на Шара изрича:
— Ще ти дам малко време да се успокоиш.
И тогава Малагеш казва какво ли не на малката кутия. Предимно обяснява как ще постъпи с Шара, когато се върне в Галадеш… ако изобщо се върне, защото няма ли шанс поне едно към три да бъде убита или да се удави, или да умре от някоя зараза в шибания Воортяштан, този гъз на вселената, тази подмишница на света?
Тъкмо там я изпраща Шара — в най-скапаната дупка на земното кълбо, във военния гарнизон, където попадаш само ако преспиш с когото не бива или убиеш когото не бива.
— … и хич не ми пука дали ще ме тикнат в затвора! — крещи Малагеш на кутията. — Не ми пука дали ще ме режат на парчета! Ще ти направя това посред бял ден и майната им на всички твои гръмки титли!
От кутията се чува още веднъж безметежно отпиване на вода.
— Изтръгваш ме от Джаврат и ме замъкваш на кораб за Воортяштан, без дори да споменеш за това? — казва Малагеш. — Това е много долно, да — много долно! Ама че подлост!
Поредната глътка.
Малагеш опира челото си на дланта си. Истинската.
— Проклето да е всичко… Какво да правя?
— Надявам се, че вече си се успокоила — казва превзето гласът на Шара.
— Я се шибай! — отвръща Малагеш.
— И очаквам да ти олекне малко, след като ти кажа, че въпросната военна база е щабът на нашия областен губернатор — Форт Тинадеши. Значи ще бъдеш на място, което разчитам да е под строг контрол. Както знаеш, крепостта е съвсем близо до самия Воортяштан, в края на града, значи там е донякъде… по-цивилизовано от останалата територия на областта.
— Което не означава почти ни…
— Това може и да не означава почти нищо — съгласява се Шара. — Освен това ще ти осигурим помощник на място, който ще те улесни в запознаването с положението във Воортяштан. Питри ще ти съобщи подробностите.
Малагеш въздиша.
— Тюрин, нуждая се там от човек, на когото мога да разчитам. Трябва да разполагам с човек, който да провери има ли причини да смятаме, че новото вещество е с Божествен произход, както и да научи какво е сполетяло Чоудри.
— Още какво ще поискаш — да ти донеса небето в проклета бирена халба ли?
— Може да се окаже, че си особено подходяща — продължава гласът на Шара, — защото новият областен губернатор на Воортяштан е генерал Лалит Бисвал.