— Генерал Малагеш, добре дошли в град Воортяштан. Надявам се, че нашият екипаж се е държал добре с вас?
Малагеш се взира в лицето ѝ. Има нещо познато, но не може да го налучка…
Мислено вади едното око, добавя страшна плетеница от белези и замества усмивката с изражение на неумолима, смъртоносна заплаха.
— Да се продънят всички адове… — изтърсва тя. — Ако не сте роднина на Зигруд же Харквалдсон, аз пък съм шибано мъртво псе.
Чаровната усмивка изчезва. Младата жена впива изумен поглед в Малагеш, но се опомня мигновено — засмива се весело, макар че очите ѝ не успяват да се нагодят към преструвката.
— Имате дарба да разпознавате лица! Права сте. Аз съм Зигне Харквалдсон, старши технолог на Южната дрейлингска компания. А вие, разбира се, сте знаменитата Тюрин Малагеш.
— Щом казвате, че съм знаменита… Знаете ли, чудя се защо никой не ми каза, че ще срещна тук дъщерята на Зигруд. Защо не са изпратили човек от военната база?
— Защото оттам изчезна Сумитра Чоудри — невъзмутимо отговаря Зигне. — Не ми се вярва вашата министърка да се доверява в момента на когото и да било в базата.
Малагеш се озърта.
— Защо не намерим друго място, където да го обсъдим?
— Това се подразбира. Уредих да отседнете при нас в централата на ЮДК на този строеж. Тя е до самия град.
Зигне сочи сградата до фара. Изглежда поне хиляда пъти по-гостоприемна от Воортяштан.
— Това ме задоволява напълно.
— Чудесно! Тогава да вървим. Влакът ни чака.
— Имате си влак само за централата?
— По-скоро е за работата, която вършим в залива. Не можем да превозим с кораб нищо до устието на реката — нали сме тук, за да променим именно това обстоятелство? Затова стоварваме всичко необходимо на по-удобно място извън града и го докарваме с влак.
— Само за да построите пристанище на Континента — мърмори Малагеш. — Май ще ви е по-лесно да го направите наново другаде.
— Генерале, това не е само пристанище. То е портата към Континента! — Зигне протяга ръка към двата върха над Солда. — Зад тази порта… или каквото е останало от нея, е водният път към почти цялата вътрешност на Континента! И никой не може да го използва от десетилетия! Но съвсем скоро, само след няколко месеца — тя отваря вратата на единствения пътнически вагон, — ние ще отворим широко портата.
Малагеш поглежда към върховете.
— Наричате ги упорито порта. Защо?
Зигне се усмихва.
— Много правилен въпрос. Елате и ще ви обясня.
Щом влакът набира скорост, изгледът към очукания град Воортяштан се сменя с високи бели канари. Зигне пали поредната цигара — петата, брои мислено Малагеш. Жената от Дрейлинг има подчертано делови вид: косата ѝ е сресана на път и стегната отзад в прическа, за която Малагеш знае, че е на мода в Галадеш, облякла е прилепващ по тялото черен жакет без яка, чиито копчета са скрити, съчетан с тесен тъмен панталон и лъскави черни ботуши. Огромен сив шал е омотан на вълни около шията ѝ чак до брадичката. Малагеш си казва, че Зигне ще е съвсем на място сред светилата от директорския съвет на компанията, ще изрежда спокойно числа и ще успокоява невъзмутимо опасенията на акционерите. „Вероятно точно това ѝ се налага да прави“ — напомня си веднага.
Но ръцете ѝ не се вписват в този образ. Когато Зигне смъква ръкавиците, Малагеш очаква да види гладка мека кожа и съвършен маникюр. Но ръцете ѝ са загрубели и мазолести, напуканата кожа подсказва дълги години непосилен труд, зацапани са с черно мастило, сякаш по цял ден прелиства евтини вестници.
Малагеш потръпва от студения повей във вагона.
— Краят на зимата — подхвърля Зигне. — Климатът и тук е суров както навсякъде на Континента. Но покрай Воортяштан минава Голямото западно течение и затова морето никога не замръзва. Иначе нямаше да сме тук.
— Колко жалко.
— Може би. Заради течението има и много влага. Знаехте ли например, че Воортяштан е шампион по наводнения в целия свят?
— Още една от привлекателните му черти. Все едно не стига историята на това място.
— Така си е. Генерале, какво знаете за Воортя?
— Знам, че е мъртва.
— Освен това.
— Знам, че харесвам този факт.
Зигне извива очи към тавана. Ноздрите ѝ бълват дим.
— Добре де — отстъпва Малагеш. — Знам, че е била Божеството на войната и смъртта на Континента. Знам, че е била ужасна. Знам и че нейните пазители на практика са подчинили познатия на континенталите свят, хиляди от тях са отплавали от същия този залив.