— Какви ги дрънкаш?
— Ти видя хората тук — не млъква Бисвал. — Не мислиш ли, че рано или късно щяха да започнат война срещу нас? И сега се сражават срещу нас, ако ще с тояги и камъни. Представи си какво ще стане, ако постигнат напредък. Тюрин, не сме водили истинска война от четири десетилетия, а нашата страна се насилва да забрави последната, в която ти и аз проливахме кръвта си. Смята се за невъзпитано да обсъждаш истината за нашето положение в света. На Сейпур ще му се наложи все някога да разбере истината. Ще бъдем принудени да се бием отново. Страната ни не може да позволява и занапред на други държави да правят каквото си поискат. Не може да остава пасивна и в никакъв случай не може повече да се раздава. — Той скланя глава. — Ако на мен се пада да пробудя Сейпур от дрямката, така да бъде.
Малагеш го зяпа в ужас.
— Искаш да… да се възползваш от Нощта на Морето от мечове, за да започнеш световна война?
— Тюрин, вече има световна война. Но засега е тиха. Континентът е все по-силен. Съпротивява ни се. Сега е беден, но няма да остане такъв завинаги. Можем или да направим нещо сега, или да си платим за бездействието по-късно. Аз предпочитам първото.
— Но… но… Но това е шибано безумие!
— Това е истината — възразява той невъзмутимо. — Да бъдеш световна сила означава да воюваш непрекъснато със съседите си. Или ще признаем тази истина, или ще се сгромолясаме. А тази нощ ще принуди нашата страна да направи своя избор.
— Лудост! — яростно възкликва Малагеш. — И отгоре на всичко тъпота! Защото ще бъде шибано клане, Лалит, и изкланите ще бъдем ние! Те ни превъзхождат числено хиляда към едно, а всеки от техните бойци е равен на сто от нашите!
— Съмняваш се в нас — казва Бисвал с вбесяваща ведрост. — Разбира се, какво друго да очаквам. Ти живя в сянката на Комейд, а тя никога не е преливала от обич към въоръжените сили. Тук разполагаме с усъвършенствани оръжия, Тюрин, с огромна разрушителна мощ. И сме предупредени. Воортяштанската армия ще бъде привлечена насам от мечовете си и ние ще я изтрием от лицето на света. Вече заповядах бойна готовност на бреговите батареи. А след битката отношението на Сейпур към тази съсипана земя ще се промени.
— Ти си проклет глупак! — сопва му се Малагеш. — Излагаш на невъобразим риск живота на всеки от подчинените ти войници заради лайняната си суетност! Всичко опира не до държави, война или неравновесие на силите, а само до тебе!
Огромните ръце на Бисвал стискат прътите на решетката, но той не продумва.
— Просто искаш своя дял от славата — продължава тя. — Не можеш да простиш на Сейпур, защото отказва дори да признае, че е имало Жълт поход. Не можеш да простиш и на мен, защото ме възхваляваха като проклетата героиня в Битката за Баликов. Смяташ и себе си за герой, но началниците ти се държат с тебе като с чудовище. Какъвто си, Лалит. — Добавя тихо: — Каквито сме и двамата заради онова, което направихме.
— Онова, което направихме ли? — съска Бисвал. Така се е вкопчил в прътите, че решетката издрънчава. — Какво направихме? Победихме във войната ли? Толкова ли е страшно? Спасихме живота на сейпури, прекратихме сраженията? Диви зверове ли сме, защото направихме това възможно? Правилно ли е те да забравят за нас, за стореното от нас?
Малагеш скача и крещи в лицето му:
— Ние разрушихме градове! Изтребихме семейства! Не само убивахме цивилни, а погубвахме деца в съня им!
— Защото нашата страна искаше това от нас! Поискаха го, а после забравиха. Забравиха онези от нас, които бяха готови да дадат живота си за тях! Трябваше да ни бъдат благодарни, но те просто забравиха!
— О, я стига! Достатъчно! Дано моретата те прокълнат, Лалит Бисвал. Дано съдбата те прокълне хилядократно, защото не си взе поука като мен! Ние сме служители. Ние служим. Служим колкото може по-човечно и не искаме нищо от страната си. Ето с какво се съгласяваме, когато обличаме униформите. А за твоето пъчене, за твоите мечти на завоевател няма място в цивилизования свят.
Лицето му е бяло от ярост, гледа я втренчено.
— Дойдох да поискам от тебе да се присъединиш към мен — казва той тихо. — Да ни помогнеш в отбраната срещу това нападение. Ще ми откажеш ли, ще изоставиш ли съратниците си?
— Да, отказвам да участвам в твоята глупашка война. Не служа на тебе. Служа на страната си. Убий ме, ако искаш, както аз убих Банса и Санкар. Предпочитам доблестната смърт пред дивашкия живот.